Определение № 173 от 15.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6894/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение15.05.2014 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на К. И. Д., Д. И.Д. – С., А. И. Д., всички чрез адв. А. К. Д. за изменение на решението по делото, обявено на 27.03.2014 г., в частта за разноските. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на К. И. Д., Д. И. Д. – С., А. И.Д., всички чрез адв. А. К., за изменение на решението по делото, обявено на 27.03.2014 г., в частта за разноските. Копие от молбата е връчена на насрещната срана, която не е отговорила в срок. Молбата е подадена в срок, изхожда от легитимирани страни и е допустима, но неоснователна. Решението на Върховния касационен съд е постановено по чл. 303 ГПК и е в полза на К. И.Д., Д. И. Д. – С., А. И.Д., поради което те имат право на съдебно-деловодните разноски по делото. В случая, страните в срок са сезирали с искане по чл. 78 ГПК съда и той, с решение № 25/27.03.2014 г. е осъдил Р. Л. С. общо да заплати на К. И. Д., Д. И. Д. – С. и А. И. Д. 1000 лв., заплатен адвокатски хонорар по делото. С молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, К. И. Д., Д. И. Д. – С., А. И. Д. поддържат, че съдът е следвало да им присъди 2000 лв., защото това е размерът на уговореното адвокатско възнаграждение и тази сума е записана в представения от тях списък по чл. 80 ГПК. Първоначално платили 1000 лв., а след обявяване на делото за решаване – доплатили и остатъка до 2000 лв. Изложените съображения не обуславят приложение на чл. 248, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, списъкът по чл. 80 ГПК не доказва извършване по вид и размер на съдебни разноски, а е от значение единствено за правото на страната да обжалва съдебния акт в частта по чл. 78 ГПК (чл. 80, изр. 2 ГПК). Съдът присъжда само действително сторените по делото разноски, като доказателствата за това, включително за заплащането на адвокатското възнаграждение, трябва да са представени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. Недопустимо е представяне и събиране на доказателства за установяване материалноправното вземане за разноски на някоя от страните, след това. Уговореният размер на адвокатско възнаграждение, ако не е и действително заплатен до посочения по-горе срок, не е съдебноделоводен разход по смисъла на чл. 78 ГПК. В заключение, молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение