Определение № 198 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2015 г.

Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК. С разпореждане №1518, постановено на 28.10.2014г. от съдия-докладчика по в.гр.д.№161/2014г. по описа на Варненския апелативен съд, е разпоредено да се издаде изпълнителен лист на И. К. П. въз основа на решение №125/17.07.2014г. по в.гр.д.№161/2014г., с което е потвърдено решение на Варненския окръжен съд №1268/13.06.2013г. по гр.д.№1337/2010г. в частта, с която се осъждат А. Д. А. и Д. А. П. като правоприемници на А. Я. П. и Д. А. П. в лично качество, да предадат на И. К. П. владението върху 1/9 идеална част от ПИ 10135.2554.498, придобита чрез решение за обявяване на предварителен договор за окончателен и върху по 1/9 ид.част от подземен гараж №7 и от апартаменти №№ 5, 7, 8, 9 и 10, всички самостоятелни обекти в сграда 10135.2554.498.1, придобити чрез приращение, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д.№1337 по описа за 2010г. на Варненския окръжен съд влезе в законна сила. Разпореждането е обжалвано от А. Д. А. и Д. А. П. с оплаквания,че е неправилно и недопустимо и с искане да бъде отменено. Поддържат, че компетентният съд, който се произнася по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивното решение, е първоинстанционния съд, разгледал делото, съгласно чл.405, ал.2 и ал.6 ГПК и в случая молбата за издаване на изпълнителен лист е следвало да бъде препратена, заедно с делото, на първоинстанционния съд, който да се произнесе по нея. Считат, че постановявайки обжалваното разпореждане, Варненския апелативен съд е излязъл извън своята компетентност. В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата И. К. П. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски. Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: Действително съгласно чл.405, ал.2 ГПК молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на актовете по чл.404, т.1 ГПК, включително и въз основа на осъдително решение на въззивен съд, което не е влязло в сила, се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото. С оглед разпоредбата на чл.270, ал.4 ГПК обаче следва да се приеме, че съдебен акт, постановен от по-висш по степен съд съобразно правилата за родовата подсъдност по конкретното дело, не е недопустим и не може да бъде обезсилен само поради това, че компетентен да се произнесе по искането е по-низшия по степен съд, който е разглеждал спора като първа инстанция. Още повече, че в случая с подаване на искането за издаване на изпълнителен лист съдът не е бил сезиран с разрешаване по същество на правен въпрос от значение за изхода на спора. С оглед на това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за отмяна на обжалваното разпореждане на посоченото в частната жалба основание. Не са налице предпоставки за присъждане на разноски в полза на ответника по частната жалба, тъй като към отговора не са приложени доказателства такива да са били направени в това производство. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение