Определение № 425 от 16.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 390/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “Ч” АД, гр. С. срещу разпореждане от 20.05.2009г. по ч.гр.д. № 295/09г., с което П. окръжен съд е върнал частната касационната жалба вх. № 2773/15.05.2009г. на “Ч” АД против определение № 178/22.04.2009г. по ч.гр.д. № 295/2009г. на П. окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.2 във вр. ал.1, т.1 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК, поради липсата на данни за съобщаване на въззивното определение на частния жалбоподател. За да постанови обжалваното разпореждане П. окръжен съд е приел, че подадената частна касационна жалба е недопустима съгласно чл.274, ал.4 ГПК. Изложил е съображения, че атакуваното определение е постановено по кумулативно претендирани вземания за главница и мораторна лихва размерът на всяка от които е под 1000 лв. Разпореждането е неправилно. Нормата на чл.274, ал.4 ГПК изключва касационния контрол на определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Интересът се формира от сбора на размерите на всяка от заявените претенции, включени в предмета на делото, като правилото на чл.72, ал.1 ГПК намира приложение само за изчисляване на дължимата държавна такса. В случая, обжалваемият интерес е в размер на 1049.66 лв., поради което касационното обжалване е допустимо. По тези съображения разпореждането на П. окръжен съд следва да се отмени и делото да се върне за администриране на частната касационна жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд