Определение № 2405 от 13.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1374/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. С. В. и С. М. В., чрез адв. К. Б., срещу определение № 6030/20.12.2024г., постановено по гр.д.№ 3149/2024г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане молбата им с вх.№ 260416/20.05.2024г. за отмяна на влязло в сила решение № 26005/14.03.2021г. по гр.д.№ 391/2020г. на ОС Пазарджик. Жалбоподателите искат отмяна на определението като неправилно. Настоящият състав на ВКС, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Молителите са ответници по гр.д. № 391/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с окончателното решение по което им е отнето, на основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), имущество на стойност от 333 693,51 лв. Поискали са отмяна на това решение на три основания - по чл. 303, ал. 1, т. 1, 3 и 7 ГПК, които според молителите, са приложими по аналогия в техния случай. Въпросното приложение обосновават по следния начин: Молителят В. е бил обвинен в престъпление по чл. 252, ал. 1 НК, което обвинение е било предпоставка за образуване на производство по реда на ЗОПДНПИ (отм.). Съгласно решение на СЕС по дело С-427/22г. и впоследствие приетото ТР №1/2024г. по т.д.№ 1/2020 на ВКС, ОСНК, предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства не е престъпление по чл. 252, ал.1 НК. Това тълкуване, което изначално изключвало извършено престъпление от страна на В., не било съобразено в решението, чиято отмяна се иска. Отделно, в решение на ЕСПЧ от 26.09.2023 г. по делото Й. и други срещу България, по което молителите не са били страна, било прието, че отнемането на имущество, без да се изследва причинната връзка между извършеното престъпление и това имущество, е в нарушение на член 1 от протокол № 1 към КЗПЧОС при приложение на ЗОПДНПИ. Нито едно от посочените от молителите обстоятелства не изпълва хипотезите на чл. 303 т.1, т.3 и т.7 ГПК, а разширителното им тълкуване и/ или прилагането им по аналогия е изключено, тъй като отмяната на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно производство за извънинстанционния им контрол при изчерпателно посочени основания за инициирането му. Решението на СЕС и тълкувателното решение на ВКС, ОСНК не са нито нови обстоятелства, нито нови доказателства по смисъла на чл. 303, т.1 ГПК, нито изпълват хипотезата на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК. Доколкото и с решението на СЕС се дава автентично тълкуване, са изцяло приложими съображенията по т. 1 на ТР № 7/2014 от 31.07.2017 на ОСГТК на ВКС, които изключват като основание за отмяна по т.1 или по т.3 разкриването на точното съдържание на приложим по делото закон в смисъл, различен от установения във влязлото в сила съдебно решение. За фактическия състав на чл. 303 т.7 ГПК е необходимо ЕСПЧ да е установил нарушение на Конвенцията по конкретно гражданско дело, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. В тази връзка активно легитимирана да иска отмяна на това основание е само страната, по чиято жалба се е произнесъл ЕСПЧ. Молителите не са такава страна, съответно не са заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал.1 ГПК. Изложените в частната жалба доводи са неотносими към приложимата за казуса преценка, която е дали е допустима молбата за отмяна. Всички те съставляват оплаквания за допуснати от ОС Пазарджик процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, вкл. несъобразяване с практиката на СЕС и на ЕСПЧ, а тези оплаквания не са предмет на разглеждане в настоящото производство, както изрично е пояснено и в атакуваното определение на ВКС. В обобщение, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение - правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, настоящият състав