Определение № 4364 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2025 г.

Производството е по чл. 247 и чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ищеца – В. В. Х. за допълване на постановеното по гр. д. решение № 262/28.04.2026 г., чрез присъждане в негова полза на разноските за първоинстанционното и въззивното производство, както и да бъде допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението. Насрещната страна – ответницата Г. Т. К. в подадения отговор поддържа становище за неоснователност на молбата и по двете искания. Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Не е налице противоречие в мотивите и диспозитива на решението в твърдяния смисъл. Молбата на молителя цели промяна на постановения режим на лични отношения посредством разпоредбата на чл. 247 ГПК. Поради което в тази част молбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд намира молбата по чл. 248 ГПК за допустима, (подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК) и основателна по следните съображения: Производството по делото пред касационната инстанция е по спорна съдебна администрация - чл. 59, ал. 9 СК /ред. преди изм. с ДВ, бр. 115 от 2025 г./. Приложението на правилата на чл. 78 ГПК в този тип производства е предмет на разрешенията на ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно, като при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. В случая искането на В. Х. по чл. 59, ал. 9 СК /ред. преди изм. с ДВ, бр. 115 от 2025 г./. е било изцяло уважено от касационната инстанция, като съдът с решението е осъдил ответницата да заплати на ищеца направените разноски единствено пред касационната инстанция. Въпреки че е било заявено искане от касатора за присъждане на разноските и пред първата, и пред въззивната инстанция, съдът е пропуснал да се произнесе. Ето защо, в приложение на разрешенията на цитираното тълкувателно решение, в случая има основание за съответно приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК по отношение на сторените от ищеца разноски пред първата и въззивната инстанция. Същите са в размер на 650 лв. за първата и 650 лв. за втората инстанция. Доколкото при извършването им страната не ги е разграничила, разноските следва да бъдат разпределени поравно – за защита по двата предявени от ищеца иска /чл. 59, ал. 9 СК и чл. 150 СК/ и за насрещния иск, предявен от ответницата по чл. 150 СК. Следователно ответницата дължи на ищеца разноски по уважения изцяло иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК пред двете инстанции в общ размер на 433 лв. или 222 евро. Тази сума ответницата следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на ищеца. Воден от горното, съдът