Решение № 2674 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5287/2017 г.

Решение № 2674 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5287/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на О. Х. О., с. Г. градище, ул. "И. С." №..., чрез адв. Д. Т., против Решение № 480/20.03.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 2300 по описа за 2016 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002515008167-091-001/20.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 194/11.07.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-гр. В. при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по КЖ - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В., чрез юрк. Петракиева, оспорва КЖ и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение, първоинстанционният съд е приел, че предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № Р-03002515008167-091-001/20.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 194/11.07.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-гр. В. при ЦУ на НАП, с който са установени дължимите от О. Х. О., с ЕТ "О. Х. - Т.", ЕИК ********* задължения за ДДС по ЗДДС в размер на 16474,02 лева - главница и 7212,24 лева - лихви, за д. п. месец 02.2010 г., д. п. месец 06.2010 г., д. п. месец 07.2010 г., д. п. месец 08.2010 г., д. п. месец 09.2010 г. и д. п. месец 12.2010 г. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Органите по приходите на база събрани доказателства от данъчното досие на ревизирания във връзка с предходна ревизия, завършила с РА № 251302694/13.09.2013 г. са установили, че О. О. е формирал доход от продажба на услуги (снегопочистване по договор с О. О.) и на собствена селскостопанска продукция (слънчоглед, пшеница, леща, малини, ягоди и др.) към посочения в РА период и са направили извод, че е следвало да се регистрира по ЗДДС не по-късно от 14.12.2009 г., а не както е сторил жалбоподателят - към м. 10.2010 г. Във връзка с горното органите на приходната администрация са формирали извод, че ревизираният О. О. с ЕТ "О. Х. - Т." е извършил облагаеми доставки на стоки и услуги, без да начисли ДДС, респективно - укрил е приходи, поради което лицето е уведомено, че основата за облагане по ЗДДС за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. С оглед на гореизложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, както следва: т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в нея условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Жалбоподателят е започнал да води счетоводна отчетност едва след като се е регистрирал по ЗДДС, тоест - след 25.10.2010 г. Този факт, както и обстоятелството, че през ревизираният период лицето е извършвало икономическа дейност като земеделски производител и при това е достигнал установения в закона праг от 50 000 лв., който го задължава да се регистрира по ЗДДС, както и обстоятелството, че документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват, представлява основание по чл. 122, т. 2 и т. 5 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Относно приложения от приходната администрация подход при определяне на данъчната основа за облагане с ДДС, правилно първоинстанционният съд е приел, че е законосъобразен. Съгласно решение на СЕС по дело C-576/15 по преюдициално запитване отправено от Административен съд В. Т. по дело ЕТ "М. М." срещу директор на дирекция "ОДОП" В. Т., когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са ? известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива. Запитващата юрисдикция следва обаче да се увери, че разпоредбите на тази национална правна уредба не надхвърлят необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка върху добавената стойност и за предотвратяване на измамите. При определяне на данъчната основа за облагане с ДДС приходните органи за взели предвид декларираните пред различни администрации обработвани от Османов земеделски площи и вида на културите, с които са засети на тях. В хода на ревизията от органите на приходната администрация са съобразени декларираните с анкетна карта вх. № 131/8.02.2009 г. от земеделския производител данни за обработваеми площи пред ОД "Земеделие и гори", гр. Т., и засетите върху тях култури. Поради това, че същите са декларирани пред държавен орган, както и предвид обстоятелството, че въз основа на декларираните обстоятелства лицето е получило субсидии като земеделски производител, то органите на приходната администрация са приели тези данни за достоверни. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят не разполага със складови помещения за съхранение на произведената от него продукция и няма данни да е наел такива. Правилен е извода, че е произведената селскостопанска продукция е продадена към края на ревизирания период- 31.12.2010 г. Тъй като от ревизираното лице не са представени данни за добивите от земеделски култури, както и данни и документи за придобитите от продажбата им приходи, органите по приходите са съобразили добивите на трима земеделски производители в същия район, както и пазарните цени на обработваните култури на база посочените цени в сайта на НСИ. Съответно правилен е определения размер за дължимия ДДС за период д. п. 12.2010 г. Също така първоинстанционният съд е приел РА за законосъобразен в частта, в която са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 02.2010 свързан и доставка на услуги по снегопочистване по договор с О. О., както и за данъчни периоди м. 06.2010, м. 07.2010, м. 08.2010 и м. 09.2010 г. свързани с издадени от "Е.-БГ" ЕООД ПИР № 278/1.06.2010 г., 280/2.06.2010 г., 282/3.06.2010 г., 284/4.06.2010 г., 286/5.06.2010 г., 288/6.06.2010 г., 350/13.06.2020 г., 306/5.07.2010 г., 161/13.08.2010 г. и 426/30.09.2010 г за доставки на ягоди и малини. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно тази част на РА. След служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира решението в тази част за правилно. Относно оплакванията на жалбоподателя, че ПИР № 109/30.06.2009 г., издадена от "Е. БГ" ЕООД е включена в оборота му за 2009 г. В хода не ревизията Османов е представил справка с вх. № 9678/12.07.2013 г. за издадените на негово име покупно-изплащателни разписки (ПИР) от "Е.-БГ" ЕООД, като срещу всяка разписка е посочил върху кои ПИР подписите са положени от него и върху кои не. Относно спорната ПИР № 109/30.06.2009 г., жалбоподателят е заявил, че подписът е положен от него. Правилно от първоинстанционния съд е прието, че този документ има силата на извънсъдебно признание, тъй като в него лицето декларира неизгодни за себе си обстоятелства. Относно оплакванията на жалбоподателя, че в заключението по ССчЕ вещото лице е изчислило, че ревизираното лице е достигнало оборот от 50 000 лв. още към 30.07.2009 г., и е следвало да се регистрира по ЗДДС към 14.08.2009 г., а не както са определили органите по приходите в издадения РА към 14.12.2009 г. Оплакването е неоснователно. Определянето на по-ранна дата за регистрация би довело до недопустимо начисляване на допълнителни задължения за ДДС за РЛ, с оглед и на даденото устно заключение в този смисъл при изслушването на вещото лице. Предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК вр. чл. 155, ал. 8 от ДОПК ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС-В. е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и това, че ответната страна е изготвила отговор на касационната жалба, но не се е явила и не се е представлявала в съдебното заседание пред настоящата инстанция и се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3/4 от определената сума по чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание горното на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 930 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение