Решение № 105 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 637/2011 г.

Решение № 105 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 637/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1069 от 14.11.2011 г. е допуснато касационно обжалване по жалба на [фирма] [населено място], представлявано от управителя К. Д. И., на въззивното решение № 329 от 30.12.2010 г. по в. гр. д. № 529/2010 г. на Пернишкия окръжен съд, с което решение № 63 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 461/2009 г. на Радомирския районен съд е обезсилено и производството по делото е прекратено. Ответникът Г. И. К. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск за собственост на недвижим имот, съставляващ едноетажна масивна сграда - краварник-родилно за 90 крави, със застроена площ 500 кв. м. по нотариален акт, а по скица - 649 кв. м., построена в урегулиран поземлен имот - държавна собственост, отреден за стопански двор, целият с площ 30 дка, в кв. ХV по регулационния план на [населено място] от 1984 г., и за предаване на владението върху частта от имота с площ 228 кв. м., съставляваща родилно помещение. С първоинстанционното решение искът е отхвърлен по съображения, че ищецът не е доказал да е носител на претендираното право на собственост. За да обезсили това решение и прекрати производството по делото, въззивният съд приел, че сградата, предмет на иска за ревандикация, не би могла да съществува, което превръща предмета на спора в несъществуващ. За да направи този извод съдът се позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, че имотът, в който се намира постройката, не е съществувал в описания в исковата молба /от 11.06.2009 г./ вид като номерация, граници, квадратура и местоположение, тъй като със заповед № 717 от 23.10.2007 г. на кмета на Общината [населено място] е изменен регулационният план от 1984 г. на [населено място]. По силата на плана сградата попада в УПИ III-1978 от кв. 222, като мястото вече е с различна квадратура и граници от това по исковата молба. Тъй като индивидуализацията на сградата не може да бъде извършена без индивидуализация на недвижимия имот, в който е построена, а такъв не е съществувал при предявяване на иска в описаните параметри, то и сградата в такъв имот не би могла да съществува. Ето защо е прието, че е налице произнасяне по иск с несъществуващ предмет на спора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: какви са правомощията на въззивния съд в случай, че първоинстанционният съд е разгледал нередовна искова молба поради липса на актуална индивидуализация на недвижимия имот, в който е построена сградата, предмет на иск за ревандикация - длъжен ли е да остави исковата молба без движение с указания за уточняване индивидуализацията на имота, или следва да прекрати производството по делото. Настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че разрешението на този въпрос, дадено с обжалваното въззивно решение, противоречи на разрешението, дадено в т. 4 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС /а не както твърди касаторът на ТР № 1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Според посочения тълкувателен акт, който има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, когато за пръв път се констатира нередовност на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение съгласно чл. 100 ГПК (отм.), като дава указания на ищеца за отстраняването им и така изпълнява задължението си да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора. При неизпълнение на указанията първоинстанционното решение се обезсилва като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото се прекратява. При поправянето на недостатъците в дадения срок производството следва да продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба /по съществото на спора/. По касационната жалба: В разглеждания случай няма спор между страните по делото относно съществуването на сградата, претендирана от ищеца като собствена. Наличието й се установява и от събраните писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице - тя попада в УПИ III-1978 и IV-1977 от кв. 222 по плана на [населено място] и съгласно скицата и направеното графично измерване на място е със застроена площ 649 кв. м. Изводът за несъществуване на спорния по делото имот, съставляващ сграда, а оттук и за недопустимост на иска за защита на собствеността на сградата, е неправилен. Определяща предпоставка за допустимостта на иска в случая е индивидуализацията на сградата, правата на собственост върху която са предмет на иска. В тази насока въззивният съд не е констатирал нередовност на исковата молба. Различното описанието на мястото, върху което е построена, в нотариалния акт и в исковата молба, от една страна, и в актуалната скица на имота, в който се намира сградата, от друга, не води до извод за несъществуващ предмет на иска. То сочи на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на нередовна искова молба. Въззивният съд, след като е констатирал посоченото различие, е следвало, съобразно правомощията си по т. 4 на ТР №1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, да остави исковата молба без движение и да даде на ищеца указания за отстраняване на допуснатото несъответствие, като по този начин отстрани процесуалното нарушение и пропуските в доклада на първоинстационния съд по чл. 146 ГПК. С оглед горните съображения обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на чл. 108 ЗС и допуснато нарушение на процесуалните правила на чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 и чл. 273 ГПК. Налице е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което то следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.