Определение № 321 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3115/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Е. М. от [населено място], обл. Х., подадена от пълномощника му адв. Д. Г., срещу определението на Върховния касационен съд, І г. о., № 40 от 30.01.2013г. по ч.гр.д. № 1/2013г, с което е оставена без разглеждане подадената от М. Е. М. частна жалба срещу определение № 253 от 09.08.2012г. по ч.в.гр.д. № 592/2012г. на Хасковския окръжен съд. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на ВКС, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: Върховният касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба на М. Е. М. против въззивното определение на Хасковския окръжен съд по съображения, че определението по чл. 407, ал. 1 ГПК, с което се издава или се отказва издаване на изп. лист, подлежи на обжалване само пред една инстанция. В този смисъл е както задължителната практика на ВКС при действието на ГПК /отм./ - т. 6 на ТР № 1/17.07.2001г. ОСГК на ВКС, така и практиката по ГПК от 2007г., тъй като чл. 407 ГПК е аналогичен на чл. 244 ГПК /отм./. Определението на въззивната инстанция, постановено по частна жалба срещу определение по чл. 407 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. То нито прегражда по-нататъшното развитие на делото по см. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на друго производство по см. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С постановяването му е изчерпан процесуалният ред за защита. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 407, ал. 3 ГПК само разпореждането за издаване на изп. лист, издаден при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК, може да се обжалва по общия ред. Разпореждането по чл. 407 ГПК подлежи на обжалване пред по-горната инстанция, но молбата за издаване на изпълнителен лист подлежи на двуинстанционно разглеждане. С постановяване на въззивното определение, с което е извършена проверка на законосъобразността на разпореждането на първоинстанционния съд на основание чл. 407, ал. 1 ГПК, съдебният контрол е изчерпан. Правилно ВКС е приел в обжалваното определение, че въззивното определение няма преграждащ характер, нито обжалването му е предвидено изрично от законодателя. Съдебната практика на ВКС в тази насока е непротиворечива и е изразена освен в посочени от ВКС в обжалваното определение актове /определение № 318 от 24.06.2010г. по ч.гр.д. № 331/2010гт. ІІІ г.о. ВКС; определение № 89 от 24.02.2011г. по ч.гр.д. № 71/2011г. ІІІ г.о. ВКС, определение № 24/10г. по ч.гр.д. № 716/09г. ВКС/, също и определение № 298 от 01.06.2012г. по гр.д. № 240/2012г. І г.о. ВКС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение