Определение № 144 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 296/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение №269,постановено на 22.10.2013г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№6095/2013г., поправено с определение №80, постановено на 27.02.2014г. по същото село, е оставена без разглеждане молбата на З. Н. К. и К. И. Т.-К. с вх.№Ж-13 от 08.03.2013г. за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския районен съд №2584 от 07.11.2006г. по гр.д.№1366/2005г. Определението е обжалвано от З. Н. К. и К. И. Т.-К. с искане да бъде отменено и подадената от тях молба за отмяна бъде разгледана по същество. Поддържат, че подадената от тях молба за отмяна не е просрочена, като приложение следва да намери хипотезата, в която им е станало известно ново обстоятелство, а именно съществуването на Указ №35, обнародван в Държавен вестник, брой 92 от 27.04.1915г. Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода,че подадената от З. Н. К. и К. И. Т.-К. молба за отмяна е недопустима, тричленният състав на І ГО на ВКС е приел,че част от представените с молбата писмени доказателства са били вече представени по делото /заповед №307 на доц.К.-зам.кмет на [община] от 25.04.2005г., решение по гр.д.№505/1995г. на Варненски окръжен съд и писмо РД-1-7706-410 от 26.04.2006г./, поради което не могат да служат като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на Указ №35 за предоставяне на земи на В. археологическо дружество в обжалваното определение е прието, че срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК не е спазен, тъй като указът е обнародван в Държавен вестник на 27.04.1915г., т.е. преди влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и молителите са могли да то открият и представят по делото, като дори е било достатъчно да се позоват на него пред инстанциите по същество, без да го представят. Така изложените съображения за недопустимост на подадената от З. Н. К. и К. И. Т.-К. молба за отмяна следва да бъдат споделени изцяло по причина,че по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се иска само ако молбата е подадена в предвидения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК срок, а именно в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. По отношение на актове, обнародвани в Държавен вестник, както е прието и в обжалваното определение, този срок започва да тече от датата на обнародването, тъй като от този момент актът добива публичност по отношение на всички правни субекти и всеки може да се позове на него. Соченият от молителите момент на узнаване не може да бъде приравнен на възприетия от законодателя обективен критерий досежно момента, в който става известно определено обстоятелство. По смисъла на чл.305, ал.1, т.1 ГПК новото обстоятелство обективно не би могло да бъде известно на молителя в предхождащ влизането в сила на решението момент, докато в настоящия случай факта на обнародването на Указ №35, както вече беше отбелязано, оправи узнаването му обективно възможно за всеки правен субект още от 27.04.1915г. И тъй като молбата за отмяна е подадена от З. Н. К. и К. И. Т.-К. след изтичането на предвидения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК срок, обжалваният съдебен акт на тричленен състав на І ГО на ВКС следва да бъде потвърден. По изложените съображения Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение