Определение № 3577 от 11.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2240/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Е. В. срещу Определение № 1925/18.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1335/2024 г. по описа на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 501/2023 г. по описа на Окръжен съд – [населено място]. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното - частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение, което подлежи на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 501/23 г. по описа на Окръжен съд – [населено място], с което е заместено съгласието на бащата И. Н. И. на основание чл. 127а, ал. 2 СК детето Е. И. Н. да пътува до всички държави в ЕС за период от 2 години, ВКС е посочил, че съгласно т. 4 от ТР № 7/17 г. на ОСГТК е недопустимо да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на спорна съдебна администрация. Мотивирал се е, че производството по чл. 127а СК е именно такова, тъй като администрира граждански правоотношения- замества се съгласието на един от родителите детето да пътува, извън пределите на България. Това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което при новооткрити доказателства може да се направи ново искане по чл. 127а СК за изменение на определения режим – възможност, която изключва извънредния способ за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Молбата за отмяна е недопустима, тъй като има за предмет влязло в сила въззивно решение № 367 от 03.11.2023 г. по в. гр. д. № 501/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина. Съгласно принципните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т. 6, институтът на отмяната по реда на чл. 303 – чл. 309 ГПК се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици. Посоченото от молителя въззивно решение не разрешава спор за материално право, тъй като е постановено в охранително производство и не съставлява пречка при условията на чл. 59, ал. 9 от СК за евентуално определяне на нови мерки по чл. 127а, ал. 2 от СК, ако новоустановени обстоятелства и интересите на детето налагат това. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,