Определение № 4414 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3059/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от СД „Иванчев, Тодоров и Сие“, представлявано от управителя А. Л. Т., чрез пълномощник адв. С. Мандиков, против определение № 4490 от 10.02.2025г., постановено по адм. дело № 1347/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставено без разглеждане искането на посоченото дружество за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РТВ24-РД48-1/30.01.2025г. за изменение и допълнение на заповед № РТВ24-РД48-1/17.04.2024г., издадена от кмета на Столична община район „Витоша“. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е немотивирано, неправилно, необосновано и незаконосъобразно, преграждащо пътя на защита на правата и законните интереси на оспорващия, и водещо до причиняване на непоправими материални вреди. Развити са подробни съображения, които по същество касаят законосъобразността на предходната заповед № РТВ24-РД48-1/17.04.2024г. на кмета на СО район „Витоша“. Наред с това и във връзка с конкретно направеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РТВ24-РД48-1/30.01.2025г. се твърди, че решаващият съд не е обсъдил представените писмени доказателства и снимков материал, от които са видни действията на общинската администрация и непоправимите вреди, които са нанесени на СД „Иванчев, Тодоров и Сие“. Частният жалбоподател също така не споделя тезата на съда, че заповед № РТВ24-РД48-1/30.01.2025г. има само информативен характер, както и че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на тази заповед вече е осъществено, което обуславя недопустимост на искането му за спиране. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания да се произнесе по същество по молбата за спиране на изпълнението на заповед № РТВ24-РД48-1/30.01.2025г. за изменение и допълнение на заповед № РТВ24-РД48-1/17.04.2024г., издадена от кмета на Столична община район „Витоша“. Ответникът – кметът на Столична община район „Витоша“, чрез процесуален представител юрк. Градинаров, представя отговор на частната жалба, с който взема становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Основното производство пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от СД „Иванчев, Тодоров и Сие“, чрез пълномощник адв. С. Мандиков, против заповед № РВТ24-РД48-1/30.01.2025г. за изменение и допълнение на заповед № РТВ24-РД48-1/17.04.2024г., издадена от кмета на СО район „Витоша“. С тази заповед, издадена на основание чл. 65, ал. 1 и 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), се изменя и допълва заповед № РТВ24-РД48-1/17.04.2024г., както следва: срокът за изземване на общински имот /АОС № 4282/17.07.2024г./, находящ се в гр. София, СО [адрес], [улица], представляващ част от терен – ПИ с идентификатор 88134.1930.649 – до 7 дни от датата на настоящата заповед. Имотът да се изземе от СД „Иванчев, Тодоров и Сие“, принудителното изпълнение на заповедта да се извърши на 31.01.2025г. /петък/ от 9.00 часа със съдействието на органите на полицията. В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. С обжалваното определение административният съд в производство по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК е оставил без разглеждане искането на молителя за спиране на законово предвиденото предварително изпълнение на акта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че особеното искане е без предмет, тъй като общинският имот, за който е съставен АОС № 4282/17.07.2024г., вече е иззет на 31.01.2025г., видно от протокол за изземване от 31.01.2025г., съставен от комисия, назначена със заповед № РВТ25-РД91-12/30.01.2025г. на кмета на СО район „Витоша“, с което изпълнението на административния акт е приключило. Наред с това съдът е приел, че заповед № РВТ24-РД48-1/30.01.2025г., чието спиране на изпълнението се претендира, има само информативен характер по отношение на жалбоподателя, като задължителният й характер е по отношение на комисията от район „Витоша“ СО, както и органите на 06 РУ-МВР. Също така е счетено, че молителят не е представил доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК. За неотносимо е прието възражението за висящ спор за материално право, като е посочено, че в рамките на исковия процес ищецът СД „Иванчев, Тодоров и Сие“ може да поиска обезпечаване на иска. Постановеното определение е правилно. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за изземване на общински имот е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота, което се засяга от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. В случая обаче, както обосновано е преценил решаващият съд, предварителното изпълнение на заповедта за изземване вече е реализирано, което се потвърждава от приложения по делото Протокол за изземване от 31.01.2025г., съставен от комисия, назначена със заповед № РВТ25-РД91-12/30.01.2025г. на кмета на СО район „Витоша“, в който са описани конкретни действия, свързани с изземването на имота, ползван като платен паркинг – премахване на ограда, метални колове и метална телена мрежа. В протокола изрично е вписано, че на място е пристигнал и адв. С. Мандиков с посочен номер на лична карта. Протоколът за изземване е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за действията по изземването. В частната жалба адв. Мандиков твърди, че посоченият протокол не е редовно връчен на представител на оспорващото дружество, както и че към 21.02.2025г. паркингът фактически не е иззет и същият продължава да функционира. В същото време твърди, че от оградата на паркинга с флексове са изрязани 85 метални кола, унищожени са 200 линейни метра оградна мрежа, с флекс е отрязана входната бариера и е унищожен металният входен портал с ширина 6 метра, с което на практика не оспорва, а потвърждава действията по изземването, описани в протокола от 31.01.2025г. Впрочем същите твърдения са изложени и в жалбата на СД „Иванчев, Тодоров и Сие“ до АССГ, по която е образувано основното производство по оспорване на заповед № РВТ25-РД91-12/30.01.2025г. на кмета на СО район „Витоша“, а именно, че на 31.01.2025г., в 9.00 часа, служители на ответника заедно със строителна фирма с около 20 работници и полицейски патрул са пристигнали на паркинга, като строителните работници са предприели действия по разрушаване на паркинга, изразяващи се в премахване на бариера, унищожаване на ограда от метални колове и оградна мрежа, премахване на охранителна бутка и рязане на метални навеси за автомобили. Твърдението в частната жалба, че към 21.02.2025г. паркингът продължава да функционира като такъв, няма отношение към реализираното на 31.01.2025г. изземване на имота, а повдига въпроса за осъществени последващи самоволни действия от страна на ползвателя на паркинга. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че първостепеннинят съд е извел верен и обоснован извод за безпредметност на поисканото спиране на изпълнението, доколкото то вече е осъществено. За пълнота следва да бъде отбелязано, че въпросът за характера на заповед № РВТ24-РД48-1/30.01.2025г. не е следвало да бъде обсъждан в рамките на акцесорното производство по разглеждане допустимостта и основателността на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. По този въпрос първостепенният съд следва да се произнесе със съдебния си акт по съществото на спора, след обсъждане на всички относими факти и обстоятелства. Обсъждането и произнасянето по характера на заповедта в производство, имащо за предмет само нейното предварителното изпълнение, обезсмисля, а и недопустимо предопределя изхода от основния спор относно валидността и законосъобразността на заповед № РВТ25-РД91-12/30.01.2025г. Но независимо че решаващият съд е изложил мотиви и в тази насока, това не се е отразило на правилността на крайния му извод за недопустимост на направеното искане за спиране на изпълнението на заповед № РВТ25-РД91-12/30.01.2025г. Във връзка с последното е било безпредметно и обсъждането на въпроса дали искателят е представил доказателства за нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, тъй като съдът дължи преценка на представените доказателства само при допустимо искане за спиране. По изложените съображения, като е приел за недопустимо искането за спиране на предварителното изпълнение и го е оставил без разглеждане, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответната страна, направено в депозирания отговор на частната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,