Определение № 2029 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение24.04.2025 г.докладчик Владимиров
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Т. М. Т. против определение № 913 от 26.08.2024 г. по ч. гр. д. № 630/2024 г. на Окръжен съд – Русе в обжалваната част. ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1058/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, с връчване и на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. Т. чрез адв. И. против определение № 913 от 26.08.2024 г. по ч. гр. д. № 630/2024 г. на Окръжен съд – Русе в частта, в която е потвърдено определение на Районен съд – Русе (РС – Русе), постановено по молба на жалбоподателя с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Ответната страна по жалба М. Т. Т. не е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. При проверка процесуалната допустимост на производството, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. С обжалваната част от въззивното определение е потвърдено определение № 1698 от 29.04.2024 г. по гр. д. № 5216/2023 г. на РС – Русе, с което е оставено без уважение искането на Т. М. Т. за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното по същото дело решение № 1821 от 20.12.2023 г. В случая първоинстанционното производство е образувано по молба, с която е предявено искане за защита по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от закона, решението на окръжния съд по искането за издаване на заповед за защита, е окончателно, т. е. производството по този закон е двуинстанционно. А правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК повелява, че не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза – след като по отношение на въззивното решение, постановено в производство по ЗЗДН, касационният контрол е изключен, то изключено от обхвата на този контрол е и определението на въззивния съд, с което е потвърден отказът на първостепенния съд за възстановяване на срок за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, произнесено по реда на ЗЗДН. Подадената срещу определението на окръжния съд (в посочената по - горе част) частна касационна жалба е с недопустим предмет и не може да се разгледа по същество, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,
Цитирани разпоредби
6- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 274, ал. 4 ГПК
- чл. 276, ал. 1 ГПК
- чл. 64, ал. 2 ГПК
- чл. 17, ал. 6
- чл. 8, ал. 1, т. 1