Определение № 32 от 23.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1876/2016 г.

Производството е по реда на 248 ГПК, образувано по молба на В. И. М., с която се иска допълване на постановеното по настоящото дело Определение № 404 от 04.10.2016г. с присъждане на разноски на М. за адвокатско възнаграждение за частното производство пред ВКС. От насрещната страна [община] отговор в срока по чл.248,ал.2 ГПК не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата е депозирана в срока по чл.248,ал,ал.1 ГПК и е основателна. С Определение № 404 от 04.10.2016г. настоящият състав е потвърдил определение № 392 от 15.07.2016г. по в. гр.д.№ 1207/2014г. на АС Пловдив, оставяйки без уважение частната жалба на [община]. В това производство ответникът по частната жалба В. М. е депозирал отговор по чл.276,ал.1 ГПК и е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното адвокатско възнаграждение от 500 лв. е заплатено изцяло в брой. В постановеното определение няма произнасяне по това искане. С оглед на изложеното, следва по реда на чл.248 ГПК определението да бъде допълнено и на М. да бъдат присъдени на основание чл.78,ал.3 ГПК доказаните разноски за производството, в което частната жалба на насрещната страна е оставена без уважение. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.