Определение № 5 от 03.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4670/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. П. П., [населено място] срещу разпореждане от 10.10.2013г., постановено по гр.д.№ 1258/13г. от Софийския апелативен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист, в който да бъде вписана и законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2011г. Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът ЗД [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: С въззивно решение № 1705/26.07.2013г. по гр.д.№ 1258/13г. САС е потвърдил решение № 106/07.01.13г. по гр.д.№ 10290/11г. на СГС в обжалваната част за осъждане на ЗД [фирма] да заплати на В. П. сумата от 22931 лв. – застрахователно обезщетение на основание чл.208, ал.1 КЗ и сумата от 1940 лв. – обезщетение за забава за периода 04.10.10г. – 29.07.11г. В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, включително в частта за отхвърляне на претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от 22931 лв. за периода от 29.07.11г. до окончателното й изплащане. Издаденият на 27.09.13г. изпълнителен лист възпроизвежда точно диспозитива на въззивното решение. Действително във въззивния акт е посочено, че законна лихва върху главницата е следвало да бъде присъдена и от датата на предявяване на иска – 29.07.11г., но в тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано. Съгласно чл.406, ал.1 ГПК изпълнителният лист се издава за подлежащо на изпълнение вземане, поради което обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд