Решение № 8515 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 508/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби против Решение № 4688/24.11.2025 г. по адм. дело № 474/2025 г. на Административен съд – Стара Загора, подадени както следва: на Общинския съвет - Стара Загора, чрез процесуалния му представител С. Бундова и на Т. Ж. К., чрез процесуалния й представител адв. Д. Драгнев, в която касаторите твърдя, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Молят за отмяната на обжалваното решение. Ответникът по касационните жалби прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора, не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в състав на Второ отделение, като взе предвид доводите, изложени в жалбите и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Касационната жалба на Общински съвет – Стара Загора е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което същата е процесуално допустима Касационната жалба от Т. К. е подадена от лице, което не е участвало в делото и е процесуално недопустима. Предмет на делото пред първата инстанция е Решение № 1038/27.03.2025 г. на Общински съвет – Стара Загора за одобряване на изменение на ОУП на Стара Загора. Съобщаване за оспорването е извършено чрез обнародване в „Държавен вестник“, бр. 66 от 12 август 2025 г. в съответствие с чл. 218, ал. 1 от ЗУТ и заинтересованите лица могат да се конституират като ответници в производството в едномесечен срок от деня на обнародване на съобщението, като подадат заявление по ал. 5 на същата разпоредба. Такова заявление не е подадено от Т. К., поради което същата не е конституирана като страна в производството пред съда. По силата на специалната норма на чл. 218, ал. 9 от ЗУТ е преклудирано правото й на участие в процесното производство. Поради това касационната жалба на Т. К. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати. Разгледана по същество, касационната жалба на Общински съвет – Стара Загора е неоснователна. Производството пред Административен съд – Стара Загора е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора срещу Решение № 1038/27.03.2025 г. по Протокол № 25 от заседание на Общински съвет Стара Загора, проведено на 27 март 2025 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 127, ал.6, във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е одобрен проект за изменение на Общ устройствен план (ОУП) на община Стара Загора, в частта за ПИ с идентификатор 04738.90.41, местност „[заличен текст]“, землище на [населено място], общ. Стара Загора, като за имота се отрежда жилищна устройствена зона – Жм1, съгласно изработения проект. С оспорения съдебен акт решението е отменено. За да постанови този резултат, Административен съд – Стара Загора е приел, че Решение № 1038/27.03.2025 г. е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на материалния закон, а именно в противоречие с разпоредбата на чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ. Според цитираната норма, не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. В тази връзка правилно съдът е приел, че процесният имот е предвиден в ОУП за озеленена площ, която не е реализирана. В самото предложение на кмета на община Стара Загора изрично е посочено, че съгласно ОУП, одобрен с решение № 1158 по протокол № 44 от 26.05.2011 г. на Общински съвет – Стара Загора, за ПИ с идентификатор 04738.90.41, местност „[заличен текст]“ в землището на [населено място], е отредена Жм1, ниско – етажно, свободно основно с височина 7 метра, а съгласно ОУП, одобрен с решение № 1779 по протокол №40 от 30.06.2022 г., е предвидена устройствена зона за озеленени територии с публично ползване – градски паркове, градини улично озеленяване, от което следва, че имотът попада именно в такава територия. В случая не е предвидено изграждане нито на елементи на техническата инфраструктура, нито на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Напротив, видно от доказателствата по делото, включително в предложението на кмета на община Стара Загора, промяната е инициирана от Т. К. и е свързана с нейни инвестиционни намерения, а именно изграждане на жилищна сграда. При въведената в закона императивна забрана за промяна на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен в изрично предвидените в чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ хипотези, които в случая не са налице, преценката на съда за незаконосъобразност на Решение № 1038/27.03.2025 г. поради противоречие с материалния закон е правилна. Разпоредбата на чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ предвижда възможност за промяна предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени съгласно ОУП за озеленени площи чрез изработването на нов общ или подробен устройствен план на цялото населено място или селищно образование, ако със схемите или план-схемите на зелената система се доказва, че са спазени нормативите за озеленени площи. В случая такива изключения не са налице, от което следва, че не е доказано спазването на нормативите за озеленени площи, за да бъде променено предназначениетона ПИ с идентификатор 04738.90.41, местност „[заличен текст]“ в землището на [населено място] След като по действащия ОУП на община Стара Загора ПИ с идентификатор 04738.90.41, местност „[заличен текст]“ в землището на [населено място] по предназначение е предвиден за озеленяване, а с оспореното решение на Общински съвет Стара Загора се променя предназначението на имота, като за последния се отрежда „жилищна устройствена зона – Жм1“, то е налице промяна на предназначението на имота - предмет на оспореното решение. В ЗУТ са регламентирани задължителни условия, които следва да бъдат изпълнени, за да бъде законосъобразна процедурата по смяна на предназначението на дадена територия или поземлен имот, които в процесния случай не са спазени. За пълнота на изложението следва да бъде добавено, че случаите, в които се изменя ОУП са лимитативно изброени в чл. 134, ал. 1, т. 1-6 от ЗУТ, като възложител в процедурата по изменението е съответната община, респективно кметът на общината. В този смисъл следва да бъде посочено, че за разлика от възможността, предвидена в чл. 124, ал. 5 от ЗУТ (предоставяща възможност разрешение за изработване на изменение на ПУП да се даде по искане на заинтересоввано лице), разрешение за изработване на проект на изменение на ОУП се дава само по искане на кмета на общината. От изложеното следва, че Т. К. не е лице, имащо правомощие да възлага проект за изменение на ОУП, в подкрепа на което са и приложените като доказателства заявление по образец (уникален идентификатор на административната услуга – 2117) и квитанция за платена такса, свързани с изменение на ПУП. В разглеждания аспект неоснователно е твърдението в касационната жалба, че имотът се намира в неурбанизирана територията, поради което цитираните по-горе текстове са неприложими. В случая още по ОУП от 2011 г. имотът е предвиден за жилищно строителство, поради което дори да е по същността си горска площ, то попада в урбанизираната територията и по двата ОУП-па на община Стара Загора. Предвид гореизложеното, съдебното решение на АС – Стара Загора е постановено при правилно приложение на материалния закон, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,