Определение № 4356 от 09.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2022 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 25047356/16.06.2022 г. от ответницата Е. С. Т., чрез пълномощника С. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 489659/18.09.2018 г. по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено по предявените от „Т. София” ЕАД искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че молителката дължи сумата 249.13 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2016 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 5.16 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 04.08.2016 г., присъдени със заповед от 13.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 46552/2016 г. на СРС, както и е осъдена молителката да заплати на „Т. София” ЕАД сумата 358.62 лв. разноски по делото и сумата 34.26 лв. разноски в заповедното производство. Молбата е подадена и за отмяна на решение № 250/10.01.2020 г. по в.гр.дело № 10184/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 489659/18.09.2018 г. по гр.дело |№ 11979/2017 г. на Софийски районен съд в уважената част на иска по чл.422 ГПК срещу молителката. Въведеното основание за отмяна е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Молителката поддържа, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото – писмо изх. АО-455-01-436/17.03.2022 г., изпратено от Дирекция за национален строителен контрол, в което е отразено, че в публичния регистър на издадени разрешения за ползване на ЦУ на ДНСК, както и в архива на ЦУ на ДНСК няма данни за издаване на разрешение за ползване/съответно наличие на преписка/ от ДНСК за абонатна станция за топлофициране на сграда с адрес [населено място], [улица], № ,бл.. Искането е да се отмени на основание чл. 303,ал.1,т.1 ГПК въззивното решение по гр.дело № 10184/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд по гр.дело № 11979/2017 г. в уважената част на предявения от „Т. София” ЕАД [населено място] срещу молителката иск по чл.422 ГПК и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът по молбата „Т. София” ЕАД, чрез юрисконсулт А. Г.-Ц. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна. Третото лице помагач на страната на ищеца ”Т. С.” Е. не е изразило становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното: С решение № 489659/18.09.2018 г. по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявените от „Т. София” ЕАД искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че молителката дължи сумата 249.13 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2016 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 5.16 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 04.08.2016 г., присъдени със заповед от 13.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 46552/2016 г. на СРС, както и е осъдена молителката да заплати на „Т. София” ЕАД сумата 358.62 лв. разноски по делото и сумата 34.26 лв. разноски в заповедното производство. С решение № 250/10.01.2020 г. по в.гр.дело № 10184/2019 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 489659/18.09.2018 г. по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд в уважената част на иска по чл.422 ГПК, предявен от „Т. София” ЕАД срещу молителката. Първоинстанционното решение е влязло в сила на 10.01.2020 г. Съдът намира, че молбата за отмяна е подадена в срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК. Същата следва да се допусне до разглеждане по същество в открито съдебно заседание, като подадена в преклузивния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК. Подадена е от легитимирана страна и са изложени твърдения за наличие на основание за отмяна – чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение