Определение № 5998 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5186/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. М. С. от гр. Видин, чрез представител по пълномощие – адв. В. Калибацев от Адвокатска колегия – Благоевград срещу Определение № 582/23.04.2026 год., постановено по административно дело № 110/2026 год. по описа на Административен съд – Видин. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, като в подкрепа на това твърдение е оспорен извода на първоинстанционния административен съд, че изявлението на административния орган, с което се съобщава на лицето, че производството по заявената услуга по промяна на регистрацията на придобития от него лек автомобил е прекратена, не подлежи на съдебно оспорване. По мнение на оспорващия, първоинстанционният съд неправилно е приел, че тъй като представеният документ е писмо, с което лицето е уведомено за прекратената регистрация на ППС, в случая липсва годен за оспорване акт. В този смисъл, изрично е уточнено, че от страна на оспорващия не се твърди, че административният акт, който се оспорва е обективиран в писмото съобразно изискванията за форма, а че от момента на връчване на писмото лицето е узнало за прекратяване на регистрацията, което предпоставя срока за обжалване на вече постановения и предварително изпълнен от ответния орган административен акт. Възраженията на оспорващия са допълнени и с твърдението, че съдът неправилно се е позовал на друго дело, което не е решено с акт по същество при оставена без разглеждане жалба. В заключение е обобщено, че с акта за прекратяване на регистрацията на ППС се засягат правата и законните интереси на собственика на ППС, причиняват му се значителни вреди и той има гарантирано от закона право да иска отмяна на т.нар. „служебно“ прекратяване на регистрацията и възстановяването й. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявено е и искане за присъждане на разноски. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът – началник Сектор ППС в Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) не изразява становище по оспорването. След анализ на заявените твърдения, на приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав приема частната жалба за допустима, като подадена от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, в срока по чл. 230 от АПК и в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд – Видин е образувано от Н. М. С. от гр. Видин, чрез представител по пълномощие – адв. П. Желев от Адвокатска колегия – София срещу акт за прекратяване на регистрация на МПС от 06.12.2025 год. С допълнителна уточняваща молба, подадена от оспорващия е заявено, че в действителност се оспорва прекратяване на регистрацията на МПС, постановена от началник отдел „Пътна полиция“ към СДВР. С оспореното в настоящото производство Определение № 582/23.04.2026 год., постановено по административно дело № 110/2026 год., състав на Административен съд – Видин е оставил без разглеждане жалбата на Н. М. С. от гр. Видин против акт за прекратяване на регистрация на ППС от 06.12.2025 год., за което жалбоподателя е уведомен с писмо рег. № 433200-24/05.01.2026 год. на началник сектор ППС при Отдел „Пътна полиция“ към СДВР и е прекратил производството по делото. При постановяване на този правен резултат, съдът е приел, че прекратяването на регистрацията на ППС по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП представлява служебно прекратяване на регистрация, поради неизпълнение на задължението на собственика да пререгистрира ППС след придобиването му чрез договор за покупко-продажба или по друг начин. Това прекратяване на регистрацията се отбелязва автоматично в електронната система на Пътна полиция, без да се уведомява собственика и без да се издава писмен документ от конкретен административен орган. Самото прекратяване на регистрацията на съответното ППС настъпва по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок от придобиването му чрез отбелязване в информационната система на МВР, без да бъде издаван изричен акт, който да бъде връчен на собственика. С оглед на това и поради липсата на предмет на оспорване, съдът е приел, че жалбата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Като допълнителен аргумент за недопустимостта на жалбата, съдът е отбелязал и обстоятелството, че същият акт е оспорен от същия жалбоподател, по което е образувано административно дело № 27/2026 год. по описа на Административен съд - Видин, производството по което е приключило с Определение № 231/16.02.2026 год., с което жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Това определение е влязло в законна сила на 24.03.2026 год. С оглед на това, съдът е обосновал извод, че наличието на влязъл в сила съдебен акт по жалба срещу същия акт препятства продължаването на производството по настоящата жалба. Определението е валидно, допустимо и правилно като резултат. От ангажираните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Н. М. С. от гр. Видин е оспорил пред Административен съд – Видин акт за прекратяване на регистрация на МПС от 06.12.2025 год., по повод което оспорване е образувано административно дело № 27/2026 год. по описа на съда. Текстът на жалбата, инициирала това съдебно производство е почти идентичен с текста на жалбата, инициирала и настоящото съдебното производство. С Определение № 231/16.02.2026 год., постановено по административно дело № 27/2026 год., състав на Административен съд – Видин е оставил без разглеждане жалбата на Н. М. С. и е прекратил производството по делото. В мотивите на съдебния акт, е прието, че доколкото в случая регистрацията на МПС е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, то липсва индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от Н. С., чрез процесуалния му представител адв. В. Калибацев. С Определение от 24.02.2026 год., съдебният състав е оставил оспорването без движение, като е дал указания на частния жалбоподател да отстрани констатирани от съда нередовности. В указания от съда срок, нередовностите не са били отстранени, поради което с Определение № 307/04.03.2026 год., постановено по административно дело № 27/2026 год., частната жалба на Н. С. е била върната на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК. Така постановения съдебен акт също е бил оспорен, по което оспорване с Определение № 3265/24.03.2026 год., постановено по административно дело № 2841/2026 год., състав на ВАС, VІІ отд. е оставил в сила Определение № 307/04.03.2026 год. по административно дело № 27/2026 год. на Административен съд – Видин. Междувременно, на 06.03.2026 год., Н. М. С. от гр. Видин, чрез процесуалния си представител – адв. П. Желев е подал в Административен съд – Видин жалба против акт за прекратяване на регистрация на МПС от 06.12.2025 год., по повод която жалба е образувано административно дело № 110/2026 год. по описа на Административен съд – Видин. При така установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния административен съд за недопустимост на оспорването, но по аргументи, различни от изложените. Анализът на описаната по-горе фактическа обстановка обосновава извод, че към момента на подаване на жалбата, инициирала първоинстанционното производство по административно дело № 110/2026 год. на Административен съд – Видин – 06.03.2026 год., съдебното производство по предходно подадената идентична жалба – административно дело № 27/2026 год. по описа на Административен съд – Видин все още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, доколкото определението на първоинстанционния съд по чл. 213а, ал. 1 от АПК е било оспорено пред ВАС, който се е произнесъл на 24.03.2026 год. Разпоредбата на чл. 159, т. 7 от АПК указва, че жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. Видно от описаната по-горе фактическа обстановка се установява наличието именно на хипотезата на чл. 159, т. 7 от АПК, доколкото към момента на подаване на жалбата, в същия съд – Административен съд – Видин има образувано дело – административно дело № 27/2026 год. между същите страни – Н. М. С. от гр. Видин и началник сектор ППС при Отдел „Пътна полиция“ към СДВР на същото основание – оспорване на акт за прекратяване на регистрация на МПС от 06.12.2025 год. По изложените съображения и предвид наличието на хипотезата на чл. 159, т. 7 от АПК, иницииралата първоинстанционното производство жалба се явява процесуално недопустима. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,