Определение № 1495 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1092/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на адв. Б. Н. в качеството й на процесуален представител на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], с искане за допълване на определение № 374 от 19.02.2024 г. по т.д. № 1092/2023 г. на ВКС, като й се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на М. А. С. и С. А. С. /като правоприемници на А. С. Т./, против решение №192 от 15.02.2023г. по т.д. №1178/21г. на Софийски апелативен съд. Ответната страна не заявява становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е постъпило в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1472/2023 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на М. А. С. и С. А. С. /като правоприемници на А. С. Т./, против решение №192 от 15.02.2023г. по т.д. №1178/21г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 374 от 19.02.2024 г. по т.д. № 1092/2023 г. на ВКС не е допуснал решението до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. По същество, молбата е основателна. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба, в който е направено искане за възмездяване на направените от ответника разноски. Към същия са приложени документ за банков превод от 19.06.2023 г. и фактура № 6290/13.06.2023 г., от които е видно, че сума в размер от 4040.40 лв. е преведена от Сдружение „НББАЗ“ по сметка на „Адвокатско дружество А. Д., Р. Г. и съдружници“ на основание фактура № 6290 във връзка с в.г.д. 1178/21 г. на САС. Възражение за прекомерност не е направено, нито в касационната жалба, нито в срока за отговор на молбата по чл. 248 ГПК, въпреки че на ответната страна е дадена възможност да заеме становище по същата. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по настоящото дело следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение