Определение № 50209 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 73/2022 г.

Производството е по чл. 247 и чл.248 ГПК. Подадена молба от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, чрез юрисконсулт И. с искане да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от ВКС решение № 50292 от 20.03.2023 г. относно размера на главницата, върху която се дължи законна лихва от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане, като вместо посочения размер „9 613,05 лв.“ се посочи точния размер, представляващ разлика между непогасената изискуема главница от 10 748,32 лв. и редовно падежиралата главница от 865,05 лв. или сумата от 9 883,27лв., както и молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се осъди ответника да заплати на ищеца и сторените от него разноски за първата и за въззивната инстанции. Насрещната страна – М. И. М. не е депозирал отговори на молбите в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата с правно основание чл.247 ГПК е допустима и основателна. В диспозитива на решение № 50292 от 20.03.2023 г., постановено по настоящото дело, съставът на ВКС е допуснал грешка при посочване на размера на главницата върху която законна лихва се дължи от 01.11.2019 г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост в хода на исковото производство, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК. Молбата с правно основание чл.248 ГПК е допустима и частично основателна. С решение № 50292 от 20.03.2023 г., постановено по настоящото дело, съставът на ВКС е приел, че с оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция. Изрично е посочено за първата и за въззивната инстанция такива са му присъдени с оглед уважените в цялост осъдителни искове, предявени при условията на евентуалност. В действителност за въззивната инстанция разноски на ищеца не са присъдени поради неоснователност на въззивната му жалба, поради което с оглед изхода на спора пред ВКС, на касатора – ищеца следва да се присъдят и разноските, сторени пред въззивната инстанция, които са в размер на 725,18 лв. – за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител. С решението на първата инстанция на ищеца са присъдени разноски в размер на 1 693,09 лв. съгласно представения по делото списък по чл.80 ГПК /при определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв./, като в тази част решението не е отменено или обезсилено и е влязло в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,