Определение № 4688 от 08.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 от АПК и е образувано по частна жалба, подадена от Б. М. М. от гр. Провадия, лично и като управител на „ ПРОМЕД- Б.Г.“ ООД- гр.Провадия, обл.Варна, с ЕИК 200962626 чрез адв.И. Калев против Определение N 2229 от 26.02.2025г., постановено по адм.д. N 186/2025г. по описа на Административен съд – Варна. С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата срещу мълчалив отказ на министъра на културата и е прекратил производството по делото. По изложени в частната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт се иска отмяната му и присъждане на сторените разноски. По делото е постъпило възражение от министъра на културата чрез процесуален представител юрк.Ничева, в което частната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че за министъра на културата не е възникнало задължение да издаде акт с исканото от жалбоподателите съдържание- да се отнеме статута на недвижима културна ценност“ Жилищна сграда“, находяща се в гр.Провадия, [улица], [номер]. Това е така, защото директорът на НИНКН не му е изпратил преписката, за да започне да тече срокът за произнасяне, поради което не е формиран мълчалив отказ. Постъпило е и становище от директора на Национален институт за недвижимо културно наследство, в което се поддържа, че обжалваното определение е правилно, както и че директорът няма задължение да изпраща преписката на министъра на културата, нито да изразява становище по подаденото заявление. Излагат се доводи, които касаят съществото на спора относно това дали са налице предвидените в Закона за културното наследство предпоставки за отнемане статута на недвижима културна ценност на процесната сграда. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от активно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд- Варна е образувано по жалба на Б. М. М. от гр. Провадия лично и като управител „ ПРОМЕД- Б.Г.“ ООД- гр.Провадия, обл.Варна против мълчалив отказ на министъра на културата по заявление за отписване от Националния регистър на недвижимите културни ценности на „ къща на И. А. Х.“ с административен адрес в гр.Провадия, [улица], [номер], с категория „ за сведение“. М. е собственик на недвижимия имот, а на дружеството е учредено право на строеж в същия имот. Съдът е приел, че жалбата е недопустима на осн.чл.159, т.1 от АПК - липса на годен за оспорване административен акт поради ненадлежно сезиране на компетентния административен орган- министъра на културата, т.е. за него не е възникнало задължение за произнасяне и не е налице формиран мълчалив отказ. Съдът е анализирал и приложимата законова и подзаконова нормативна уредба относно възможността да се отнеме статут и отписване от регистъра по чл.68 от Закона за културното наследство, като приема, че липсва законово регламентирана възможност за това за обекти, които са обявени и имат окончателен статут, каквато е процесната сграда. Тези доводи обаче са по съществото на спора и са неотносими към мотивите за недопустимост на жалбата, оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Обжалваното определение е неправилно. Настоящата инстанция не споделя изложените мотиви, че в конкретния случай не е формиран мълчалив отказ и жалбата е лишена от предмет. Жалбоподателите са поискали отписването и заличаването на „къща на И. А. Х.“ от списъците на недвижимо културно наследство, както и отнемане на статута на обекта като недвижима културна ценност. Видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, парцела е придобит като празно дворно място, тъй като къщата е разрушена изцяло от предишен собственик и не съществува каквато и да било техническа документация. В писмото на директора на НИНКН от 20.05.2024г. е посочено, че за недвижимата културна ценност не е предвиден режим за опазване. Действително, нормативната уредба е изключително последователна в даването на статут на недвижим паметник на културата, съответно на недвижима културна ценност, на всеки обект, който е деклариран като културна ценност до тогава, докогато по надлежния ред и от компетентните органи не се установи, че този статут следва да бъде отменен. В Закона за културното наследство не е предвидена нарочна процедура за отнемане на статут на недвижима културна ценност, но това не означава, че такова производство не може да се проведе изобщо, тъй като в този случай следва по аналогия да се приложат чл. 62 и чл. 69 от ЗКН и Наредба № 3 от 10.07.2019 година. Нормата на чл.27, ал.1, т.3 и т.4 от Наредба N 3 от 10.07.2019г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в националния публичен регистър на недвижимите културни ценности (Наредбата) е в пряка връзка с нормата на чл.24, ал.4, т.5 от същата Наредба, съгласно която на обекти със статут на „ национална културна ценност“, този статут по определен в закона ред може да бъде отнет. Отнемането на „ статут на НКЦ“ е регламентирано като процедура и се извършва по реда на чл.13, т.3,б.4г“ от Правилника за устройство и дейността на НИНКН. В правомощията на директора на НИНКН е да изготви предложение до министъра на културата за отнемане на статут на археологически НКЦ по чл.27, ал.1, т.4 и т.5 от Наредбата, какъвто не е настоящият случай. Съгласно чл.24, ал.1 от Наредба N 3 от 10.07.2019г., предоставянето на статут се предхожда от заключителна оценка. Заключителна оценка се извършва от НИНКН за обекти със статут на НКЦ и за актуализиране на статута, за отказ за актуализиране на статута, за отнемане на статута или за отказ за отнемане на статута, по аргумент от разпоредбата на чл.24, ал.4, т.5 от Наредба N 3 от 10.07.2019г. Дали погинала недвижима вещ притежава статут на НКЦ при наличието на обективна невъзможност/ липса на техническа документация/ да се възстанови съгласно предвиденото изискване на чл.71, ал.2 от ЗКН и следва ли да бъде отписана от Националния регистър за недвижимите културни ценности е изцяло и единствено в правомощията на Министъра на културата. Не е спорно по делото, че в случая директорът на НИНКН не само че не е изготвил заключителна оценка, а изобщо не е изпратил преписката на министъра на културата за произнасяне, независимо че видно от двете подадени заявления, същите са адресирани до министъра на културата чрез директора на НИНКН. Съгласно чл.58, ал.2 от АПК, когато производството е образувано в един орган и той е следвало да направи предложение до друг орган за издаване на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. Дали ще уважи направеното със заявлението искане за отписване от Националния регистър на недвижимите културни ценности на „ къща на И. А. Х.“ с административен адрес в гр.Провадия, [улица], [номер], с категория „ за сведение“ е от изключителната компетентност на министъра на културата, който обаче при всички случаи следва да се произнесе с нарочен акт. Делото като преписка следва да се изпрати на компетентния орган- министър на културата, като считано от датата на постъпване на преписката в Министерство на културата, започват да текат установените в чл. 57 от АПК срокове. Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2 вр.с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение