Определение № 60167 от 12.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1605/2021 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 395 ГПК/. Образувано е с Разпореждане № 2855/30.VII.2021 г. на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС по постъпилата молба за отмяна (с вх. № 3432/19.IV.2021 г.) на влязло в сила първоинстанционно решение № 3334 от 22.VII.2020 г. на РС-Варна, постановено по гр. д. № 20384/2019 г., на основанията по чл. 303, ал. 1, т.т. /, 5 и 6 ГПК, с подател варненското „Юролинк Файнаншъл Груп" ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, за което се поддържа да е представлявано от кипърския гражданин Г. Д.. В тази молба за отмяна на влязлото в сила решение, с което е бил уважен конститутивен иск с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, имащ за предмет обещанието на молителя за продажба на пет неурегулирани поземлени имота в землището на [населено място], [община], се поддържа -на първо място - и особено искане „за допускане на обезпечителни мерки по реда на чл. 389 ГПК", представляващи: 1./ Налагане на възбрана върху петте неурегулирани поземлени имота в землището на [населено място], [община], подробно посочени с техните кадастрални идентификатори; 2.1 Налагане на запор върху банковите сметки на ответното по молбата за отмяна „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД-гр. В. /ЕИК[ЕИК]/ в общо двадесет и шест изчерпателно посочени търговски банки, опериращи на територията на Република България - „до общия размер на вземанията от 1 135 000 евро"; 3./ Налагане на запор върху банковите сметки на молителя в същите 26 изчерпателно посочени търговски банки, опериращи на територията на Република България - „до общия размер на вземанията от 1 135 000 евро". 4./ Евентуално, в случай на приемане от ВКС, че представените с молбата за отмяна писмени доказателства /Приложения 1-16/ „не са достатъчни за допускане на обезпечение по реда на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, то - на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК и т. 5 от ТР № 6/14.III.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г." - се претендира да бъдели допуснати горепосочените обезпечителни мерки срещу определяне на съответната парична гаранция, която да бъде внесена от молителя по специалната набирателна с/ка на ВКС. Разпореждането за образуване на настоящето извънинстанционно производство по чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 ГПК се основава на „предварителна входяща проверка за редовност и допустимост на регистрираната молба за отмяна по преписка с вх. № 6984/28.VII.2021 г." Същевременно диспозитивът на този съдебен акт предвижда: „Образуваното дело да се докладва незабавно на съдебния състав за произнасяне по чл. 395, ал. 1 ГПК и чл. 307, ал. 1 ГПК". По реда на чл. 306, ал. 3 ГПК ответното по молбата за отмяна „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД-гр. В. /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило, че същата е процесуално недопустима, защото: 1./ „Изхожда от лице, което не е вписано по партидата на молителя в търговския регистър като негов законен представител"; 2.1 „Подадена е след изтичането на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1,т. 5 ГПК"; 3./ „Не е вписана в имотния регистър": съгласно чл.112, б. „к" ЗС и задължителното разяснение по т. 2 на ТР № 7/31.VII.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г. При евентуалност се поддържа от ответника по молбата за отмяна и че същата е неоснователна, защото: 1./ Довършването на регистърното производство по вписването на лицето, за което се твърди, че било новоизбран управител на „Юролинк Файнаншъл Груп" ЕООД, не е нито обстоятелство от съществено значение за особеното исково производство по чл. 362 и сл. ГПК, което да не е могло да бъде известно при постановяване на решението по него или с доказателствата за което охранително производство, страната в исковия процес по уважения конститутивен иск с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да не е могла да се снабди своевременно; 2./ В отношенията между самото дружество и третите лица (вкл. и спрямо съда) действието на избора и освобождаване на управител настъпва от момента на вписване на решението в ТР, като с нормата на чл. 140, ал. 4 ТЗ на вписването на избора на управител е придаден конститутивен характер (в този смисъл: решение № 171/27.ХП.2018 г. на 1-во г.о. по гр. дело № 3015/2018 г.) Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази твърденията на молителя „Юролинк Файнаншъл Груп" ЕООД-гр. В. /ЕИК[ЕИК]/, както и становището и доводите на ответното по молбата за отмяна „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД-гр. В. /ЕИК[ЕИК]/, намира че макар настоящата молба за отмяна на влязлото в сила на 21.VIII.2020 г. първоинстанционно решение № 3374 на Варненския районен съд, ГК, 39-и с-в, от 22.VII.2020 г., по гр. дело № 20384/2019 г., да е била подадена от формална страна ответник в особеното исково производство по чл.чл. 362-364 ГПК, да е постъпила в пределите на преклузивния тримесечен срок по чл. 305 ГПК считано от датата 18.1.2021 г., както и че по нея е била внесена държавна такса в размер, не по-нисък от дължимия по чл. 16 от Тарифата за ДТССГПК, счита, че същата молба се явява процесуапно недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, вкл. ведно със съдържащото се в нея особено искане „за допускане на обезпечителни мерки по реда на чл. 389 ГПК", са следните: Според чл. 63, ал. 3 ТЗ търговските дружества са юридически лица, а съгласно чл. 30, ал. 1 ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. По своята правно-организационна форма търговецът настоящ молител е ЕООД (еднолично дружество с ограничена отговорност), което означава, че досежно неговото управление и представителство са приложими разпоредбите на чл. 141, алинеи 2, 3, 4 и 6 ТЗ. Според тези текстове дружеството се представлява от управителя, чието име се вписва в търговския регистър след представяне на нотариално заверено съгласие за това с образец на подписа на съответното физическо лице. Овластяването на управителя /да представлява дружеството с ограничена отговорност - бел. на ВКС/ може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър, но както овластяването, така и неговото оттегляне, имат действие по отношение на трети добросъвестни лица „след вписването им". В обстоятелствената част на настоящата молба за отмяна се излагат твърдения, че още на 14.XI.2019 г. чуждестранното юридическо лице с фирмено наименование „С. Менижмънт Лимитед", явяващо се едноличен собственик на капитала на варненското ЕООД-молител, било взело решение „за освобождаването на К. В. като управител и за вписването на нов управител - Г. Д.", но регистърното производство (с вх. № [ЕГН]) било спряно -като обезпечителна мярка, във връзка с предявения от Кр. В. иск за отменяване на решението за освобождаването му като управител. Към датата на подаване на молбата за отмяна имало висящо производство пред състав на 1-во т.о. на ВКС по ч. т. дело № 2416/2020 г., образувано по частна касационна жалба на Кр. В. срещу потвърдено от въззивен съд определение за прекратяване на първоинстанционното производство по иска му с правно основание по чл. 74 ТЗ. Следователно настоящата молба за отмяна е подадена, вместо от вписания в ТР негов управител К. В.,от друго лице, твърдящо че то е иовоовластеният от едноличния собственик на капитала управител, но преди надлежното вписване в ТР на това релевантно обстоятелство. Във връзка с това положение относно представителството на варненското ..Юролинк Файнаншъл Груп" ЕООД дори се поддържа в недопустимата молба за отмяна и друго особено искане - за спиране на настоящето извънинстанционно производство на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до произнасянето на В КС по частната касационна жалба, наред с първото особено искане: „за допускане на обезпечителни мерки по реда на чл. 389 ГПК". Във връзка с последното ще следва само да се констатира, че ако в процесния случай въобще не се е стигнало до провеждане на въззивно производство, това не означава, че има сега „висящо исково производство", по което да може да се иска допускане на обезпечение, посредством налагане на посочените възбрани и запори. Нещо повече: обезпечителното производство, според уредбата му в Част IV на ГПК, дефинитивно е само с приложимост по отношение на бъдещ или на вече предявен иск, но не и по молба за отмяна на влязло в сила решение. Друг извод не следва и от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/14.III.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г. Ето защо, ще следва да се остави без разглеждане и особеното искане на действащия без представителна власт варненския търговец настоящ молител с правно основание по чл. 389 ГПК /във вр. чл. 391 ГПК/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение