Определение № 147 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против определение № 677 от 10.3.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 575 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГК, X състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на комисията срещу определение № 273960 от 23.09.2021 г. по гр. д. № 4976 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, 3-ти брачен състав, за отхвърляне молбата на комисията за изменение на решението по делото в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и частната жалба да бъде разгледана по същество. Ответникът по частната жалба „Хеликс България“ ЕООД я оспорва и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на Софийския апелативен съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение № 264771 от 14.7.2021 г. по ч. гр. д. № 4976 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, III въззивен брачен състав, са отменени действията на държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 643 по описа за 2020 г. на СИС при СРС, изразяващи се в изземване на лек автомобил с рег. № 000001 и предаването на автомобила за съхранение на служител на КПКОНПИ, като комисията е осъдена да заплати на жалбоподателя 1935 лв. разноски по делото. Молбата на комисията за изменение на решението в частта за разноските е била оставена без уважение с определение № 273960 от 23.09.2021 г. по същото дело. Съгласно чл.248, ал.3 от ГПК това определение е необжалваемо, тъй като решението в производството по жалба срещу действията на съдебния изпълнител е окончателно/чл.437, ал4, изречение последно от ГПК/. В този смисъл е трайната практика на ВКС, част от която е цитирана от Софийския апелативен съд в обжалваното определение и се споделя от настоящия състав. Ето защо частната жалба на КПКОНПИ срещу определението на Софийския градски съд е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от Софийския апелативен съд. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение на Софийския апелативен съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Разноски на „Хеликс България“ ЕООД в настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като това производство не е самостоятелно/определения № 218 от 3.08.2020 г.по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV ГО, № 232 от 22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1701/2019 г. на III № 153 от 3.04.2019 г. по ч. гр. д. № 871/2019 г. на ІІІ ГО, № 142 от 1.04.2019 г. по ч. гр. д. № 951/2019 г. на ІІІ ГО, № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на І ГО, № 393 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ІV ГО, № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV ГО и др./. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение