Определение № 3489 от 09.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 551/2025 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „Софарма Трейдинг“ АД, чрез адвокат Л. Д., с вх. № 14 397/01.08.2025 г. за изменение /допълване/ на определение № 2435/30.07.2025 г. по т. д. № 551/2025 г. в частта за разноските. В молбата е изразено становище, че при постановяване на определението си съдът не е взел предвид формулираното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски и представения по делото договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за плащане на възнаграждение в размер 22 500 лв. в полза на адвокат Д.. Копие от молбата е изпратена на насрещната страна, която е ангажирала становище с искане за намаляване на възнаграждението до размер на 18 000 лв. в приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК след постановяване на определение № 2435/30.07.2025 г. и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С подадения отговор на касационна жалба процесуалният представител на ответника по касация „Софарма Трейдинг“ АД е формулирал искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 22 500 лв., за плащане на което по делото са представени доказателства. Насрещната страна е възразила срещу размера на възнаграждението и е направила искане за неговата редукция до 18 000 лв. Настоящият състав съобразява решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. в приложение на чл. 633 ГПК и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т.о. на ВКС, както и доразвиваща практика на касационната инстанция, с която се приема, че минималните прагове на адвокатските възнаграждения, регламентирани от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) могат да бъдат ползвани единствено като ориентир при определяне и присъждане на дължимите адвокатски възнаграждения. Съставът съобразява и становището на насрещната страна, съответно, при отчитане на диспозитивното начало по смисъла на чл. 6, ал. 2 ГПК, определя възнаграждение в размер на 18 000 лв., което следва да бъде присъдено на ответника по съвместната касационна жалба. С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС