Определение № 255 от 09.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3111/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на В. Г. М. с искане за отмяна на определение № 163/ 14.08.2017 г. по настоящото дело, с което след като е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 25812/ 02.11.2016 г. по ч. гр. д. № 12225/ 2016 г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на ответника Б. Т. Д. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 1 820 лв. – разноски пред касационната инстанция. Искането за изменение (отмяна) на определението в частта по разноските е обосновано с предвиденото в т. 5 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът Б. Д. възразява, че молбата е недопустима. Позовава се на т. 9 от същия тълкувателен акт и на обстоятелството, че касаторът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата допустима. Първо, предвиденото в чл. 248 ГПК намира съответно приложение и за определенията, с които след като частната (касационна) жалба е оставена без разглеждане, е ангажирана отговорността на касатора в репарация на направените от ответника разноски. Второ, предвиденото в чл. 80, изр. 2 ГПК не се прилага, поради което за допустимостта на молбата е без значение тълкуването, извършено с т. 9 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Адресат на допълнителната процесуална предпоставка от чл. 80, изр. 2 ГПК е страната, поискала и получила присъждане на разноски пред съответната инстанция. Не и страната, чиято гражданска отговорност за разноските съдът е ангажирал по (основателното) искане на насрещната страна. Молбата е подадена от легитимирана страна – осъденият за разноски касатор. Спазен е и срокът по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК. По същество, молбата по чл. 248 ГПК е основателна. Определение № 163/ 14.08.2017 г. по настоящото дело е постановено в обезпечително производство. Съгласно т. 5 от цитирания тълкувателен акт, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора и с оглед крайния негов изход. Извършеното тълкуване на чл. 81 ГПК не предвижда изключение. Тълкувателните решения на ОСГК на ВКС са задължителни за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а определението в частта за разноските не е съобразено с него. Молбата по чл. 248 ГПК за неговото изменение/ отмяна в осъдителната/ по разноските част следва да бъде уважена. При тези мотиви, съдът