Решение № 371 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2009 г.

Решение № 371 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 454 от 4.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1027 от 14.07.2009 г. по гр. д. № 718/2009 г. на Варненския окръжен съд. Касаторите М. Н. Е., Н. С. Г., Я. Н. К., Р. Н. И., С. Д. Л., С. Н. М. и С. Г. С., чрез пълномощника им адв. К. К., поддържат, че е налице материалната им легитимация като собственици на възстановения им с представеното от тях решение на поземлената комисия земеделски имот, с оглед установеното от събраните доказателства оригинерно придобиване на имота от техния наследодател преди образуване на ТКЗС. Ответниците не заявяват свои права към този минал момент, поради което и като се е произнесъл по поддържаното от тях възражение относно принадлежността на правото на собственост в лицето на наследодателя на ищците преди коопериране на земята, въззивният съд неправилно е приел, че същите не са установили твърдяното право на собственост върху спорния имот. Ответниците А. Т. П. и Цена Ц. П. считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното: С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение № 209 от 23.01.2009 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите иск за предаване от ответниците на владението върху реална част с площ 593.10 кв. м от имот № 1654 по ПНИ на СО "Р.", целият с площ 629 кв. м, находящ се в землището на гр. В., кв. "Г.", м. "Б. - юг", при описаните в решението граници. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че ищците не се легитимират за собственици на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, описан в представеното решение № 574 от 7.12.98 г. на Поземлената комисия - В. като лозе от 1 дка в Г., м. "Старите лозя", находящо се в терен по § 4. С оглед оспорването на решението от ответниците, то в общото исково производство ищците, черпещи права от него, следва да установят предпоставките за възстановяване на собствеността на техния наследодател. От събраните гласни доказателства не е установено последният да е бил собственик на спорния имот на поддържаното придобивно основание - давностно владение в периода от 1938 г. до внасянето на имота в ТКЗС през 1958 г., тъй като свидетелите не установяват по несъмнен начин началния момент на установяване на владението върху имота. Поради това и ищците не са доказали наличието на предпоставките за осъществяване на земеделската реституция и искът им за ревандикация на имота, за който не се установява и идентичност от приетата тройна техническата експертиза, е намерен за неоснователен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса относно допустимостта на възражението на ответниците по иска по принадлежността на правото на собственост на наследодателя на ищците към миналия момент преди коопериране на земята, с оглед липсата на заявени от тях права върху имота към този момент, а обосновават своето право на основание покупко-продажба на имота с нотариален акт от 1977 г. По този въпрос е налице произнасяне в приложеното решение от 17.01.2008 г. по гр. д. № 1033/2007 г. на ВКС, в което е прието, че с такова възражение за неправилно възстановяване на правото на собственост върху имот, който не е принадлежал на наследодателя на заявителя, всъщност се повдига спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, каквато претенция ответниците нямат правен интерес да предявяват, с оглед поддържаното от тях придобивно основание след този момент. Както се приема в трайната съдебна практика на Върховния касационен съд и на съдилищата, в исковото производство за собственост решаващият съд следва да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на поземлените комисии, сега ОбСЗ, тъй като другата страна по спора не е взела участие в административното производство по издаването им и възразява за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността. Така същата осъществява защитата си против материалната незаконосъобразност на административния акт, какъвто представлява решението на ПК, респ. ОбСЗ. В този смисъл са и разясненията по т. 4 на ТР № 6/2006 г. ОСГК на ВКС. Тази защита обаче е обусловена от поддържаното от ответниците становище за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот, поради което и само ако спорът за това е съсредоточен към миналия момент на внасянето на имота в ТКЗС, тогава би било налице правен интерес от противопоставяне на това възражение, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота, поради което и неправилно е възстановен имота. Както е прието и в представеното решение по гр. д. № 1033/2007 г. на ВКС, по този начин се повдига спор за материално право към миналия момент, съгласно чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който е обусловен от наличието на правен интерес за установяване принадлежността на правото на собственост към момента на коопериране на земята. В настоящия случай спорът е за собствеността на имота към настоящия момент, поради което и поставя за разрешаване въпроса за конкуренцията на правата на страните, така както ги поддържат да са ги придобили - ищците, по реда на възстановяването на имота с решението на поземлената комисия, ответниците - на основание придобивната сделка от 1977 г., поради което и цитираната по-горе съдебна практика е правилната такава. С оглед горните доводи относно липсата на правен интерес от противопоставяне на възражението на ответниците срещу легитимацията на ищците, и въз основа на доводите на страните и събраните доказателства, по същество на касационната жалба, настоящият състав намира следното: Ответниците А. и Цена П. са оспорвали възстановяването на собствеността върху имота, описан в т. 2 от представеното от ищците решение № 574 от 7.12.98 г. на ПК - гр. В., с поддържаното от тях на първо място твърдение, че са придобили спорния имот с нот. акт № 197/77 г. от К. В. И., който се е легитимирал като негов собственик на основание давностно владение с нот. акт № 146/71 г., представен по делото. Тази им защитна позиция изключва да е налице спор между страните към момента на коопериране на земята в ТКЗС кой е бил собственик на имота, респ. на кого следва да се възстанови собствеността по ЗСПЗЗ, както вече се посочи по повод въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на решението. Оспорването на иска обаче налага да се упражни косвен съдебен контрол за законосъобразността на решението на поземлената комисия с оглед твърдяната от ответниците липса на възстановяване на правото на собственост - решението не съдържа описание на граници, съседи, идентификация на имота, липса на скица /вж. молбата им от 13.06.2008 г./, т. е. произнасяне по въпроса легитимират ли се ищците като собственици на имота с оглед установяване наличието на първата от кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки. Представеното от ищците, сега касатори, решение, с което се легитимират за собственици, не е породило своето конститутивно действие на възстановяване на правото на собственост върху спорния имот, тъй като не отговаря на изискванията на действувалия към този момент закон - чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ /в редакцията му с ДВ, бр. 88/98 г./ с оглед липсата на индивидуализация на възстановения имот чрез посочване на неговите граници, съседи, номер по кадастралния план, скица. То е породило действие единствено на признаване на правото на възстановяване, поради това и въз основа на него касаторите не могат да се легитимират като собственици на имота, предмет на спора. При липсата на първата от кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки - ищците да установят правото си на собственост върху имота, искът им за ревандикация против ответниците е неоснователен и правилно е отхвърлен, като краен резултат, макар и по други съображения. С оглед на горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ВКС, II г. о.