Определение № 25 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4822/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, вр чл. чл. 407, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 18607/ 25.10.2018 г. на А. Д. К., чрез адв. Д. М., срещу разпореждане от 25.07.2018 г. на съдията - докладчик по гр.д. № 898/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд за издаване на изпълнителен лист във връзка с постановеното по делото решение № 1488 от 15.06.2018 г. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен, и обезсилване на изпълнителния лист, с довод, че въззивното решение не е влязло в сила, предвид подадена в срок от жалбоподателя касационна жалба. Претендират се разноски. От М. Ц. Д. и П. И. Д., като ответници, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е ангажирано писмено становище по жалбата. Частната жалба е неоснователна. Фактическите и правни констатации на съдията- докладчик в обжалваното разпореждане са правилни и законосъобразни С решение №1488 от 15.06.2018 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 898/2017 г., след като е отменено решение № 8552 от 23.11.2016 г. на Софийски градски съд по гр.д. №19268/2014г., А. Д. К. е осъден да заплати на ищците М. Ц. Д. и П. И. Д. сумата от 50000 лв., предявена като частичен иск от претенция с общ размер от 100000 лв. за обезщетение за имуществени вреди от възникнал в мазето на ответника пожар, разпространил се в жилището на ищците.Със същото решение е присъдена и законната лихва, от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и разноски в размер на 5300 лв. за производствата пред инстанциите по същество.Разпоредено е издаване на изпълнителен лист, след като по молба на насрещната страна и съответно на данните по делото съдът е констатирал, че е налице подлежащо на изпълнение съдебно решение, предвид осъдителния му и въззивен характер,независимо че същото не е влязло в сила. Основанието изрично е предвидено в разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК ,то е изтъкнато в разпореждането при издаване на изпалнителния лист ,като е съобразено, че в и.л. не следва да се включват разноските. Пътят на защита срещу принудително изпълнение в този случай не е чрез оспорване на основанието за издаване на изпълнителен лист поради липсата на влязло в сила съдебно решение ,а друг (чл.282 ГПК). Поради това „допълнението” към частната жалба, депозирано пред ВКС с вх.№286/ 14.01.2019г с молба за спиране на изпълнителното производство при ЧСИ Г. К. ,образувано въз основа на изпълнителния лист ,подлежи на разглеждане от ВКС по образуваното гр.д №4823/2018 на ВКС ІІІ г.-о. Разноски в настоящето частно производство не се присъждат. и претенцията за разноски не се разглежда. Същите се разпределят и овъзмездяват в основното производство, което към настоящия момент е висящо пред касационната инстанция. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,