Определение № 7153 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2025 г.

Производството е по чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Е. И., депозирана чрез пълномощник адв. М. Кантарев, против определение № 15401 от 07.05.2025г., постановено по адм. дело № 852/2025г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. №10804/02.05.2025 г. по регистъра на АССГ, подадена от М. Е. И., чрез пълномощника адв. М. Кантарев срещу Решение №13262/15.04.25 г. по адм. дело №852/2025 година на АССГ, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №9632/19.03.25 г., постановено по същото дело. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се претендира за неговата отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав от четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното определение на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК първоинстанционният съд е оставил без разглеждане касационната жалба на М. Е. И. против решение №13262/15.04.25 г. по адм. дело №852/2025 година на АССГ, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №9632/19.03.25 г., постановено по същото дело. Съдът е приел, че след като поправеното решение не подлежи на касационно оспорване, на такова не подлежи и решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка. Така постановеното определение е правилно. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалби на К. И. И. и М. Е. И. против заповед № РНД25-РД56-1/06.01.2025г. на кмета на СО район „Надежда“, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е прекратено наемното правоотношение, възникнало от заповед № 30/08.08.2013г. на кмета на СО район „Надежда“, за настаняване на М. Е. И. и членовете на семейството й в общинско жилище. С решение № 9632/19.03.2025г. съдът е отхвърлил жалбата като е посочил, че решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд. С решение № 13262/15.04.2025г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка като вместо „решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на РБ“ се чете „Решението съд е окончателно“. Съобразно правилото на чл.175, ал.2, предл.ІІ от АПК, решението за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване по реда на самото решение. В тази връзка касационната инстанция намира за неоснователно застъпеното в частната жалба становище, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване дори и поправеното решение да не подлежи на обжалване. Това становище е в пълно противоречие с цитираната норма на чл.172 ,ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 46, ал. 5 ЗОС /доп., ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ заповедта за прекратяване на наемното правоотношение може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд е окончателно, т.е. не подлежи на касационно оспорване. Визираната процесуална норма изрично предвижда окончателност на решението на административния съд, постановено по обжалване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, какъвто е настоящият случай. Ето защо, след като бъде съобразено правилото на чл.175, ал.2 от АПК, решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение, постановено в производството по чл.46 от ЗОС, също е окончателно. Поради това първоинстанционният съд е направил правилен и законосъобразен извод, че касационната жалба на М. И. против решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка за развитие на касационното производство, за която съдът е задължен да следи служебно. В тази връзка касационната инстанция намира за неоснователно и застъпеното от частния жалбоподател становище, че първоинстанционния съд не е компетентен да остави без разглеждане касационна жалба срещу собствените си актове. Съобразно чл. 213а, ал.2 от АПК, касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215. Според чл.215, т.4 от АПК, касационната жалба се оставя без разглеждане, когато е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване и процесният случай е именно такъв. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение