Определение № 34 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 3/2012 г.

М. М. Х. от [населено място] е обжалвал определение № 206/04.10.2011 г. по гр. д. № 808/2010 г. на Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решение № 21/02.02.2011 г. по това дело в частта за разноските. Иска се атакуваното определение да бъде отменено по съображения, изложени в частната жалба. Ответникът по жалба – [фирма] – [населено място] не изразява становище. Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени жалбата, намира за установено следното: Жалбата е допустима, като постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалвания резултат първият тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, Четвърто ГО, е приел, че молбата по чл.248 ГПК на настоящия жалбоподател за изменение на постановеното решение на ВКС (което е необжалваемо) в частта за разноските, е просрочена, като подадена извън едномесечния преклузивен срок от постановяването му. Определението е правилно. Срокът, в който страната може да поиска от съда да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските е установен в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК. Възможността за депозиране на такова искане е ограничена в пределите на срока за обжалване на решението, а ако то е необжалваемо – на едномесечния срок от постановяването му. Така установеният срок е преклузивен и подадената след неговото изтичане молба не подлежи на разглеждане. Решението по чл. 290 ГПК (каквото е това, чието изменение в частта за разноските се претендира ) на Върховния касационен съд е необжалваемо, поради което е влязло в сила на датата на постановяването му – 02.02.2011 г. Постъпилата на 26.07.2011 г. молба за изменението му е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 248 ГПК, поради което в съгласие със закона е оставена без разглеждане. Изложеното налага обжалваното определение да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение