Решение № 1789 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 436/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Кръстева срещу решение №38939 от 24.11.2025г., постановено по адм. дело №889 по описа за 2025 година на Административен съд София град, с което се отменя, по жалба на Ж. Ж. Б., гражданин на Конго, роден на [дата]., [ЛНЧ], представляван от Ж. Г. Т., гражданка на Конго, родена на [дата]., [ЛНЧ] в качеството й на майка и негов законен представител, депозирана чрез процесуален представител – адв. Радославова, решение № 13215 от 17.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на малолетното дете е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молбата за предоставяне на закрила на Ж. Ж. Б., гражданин на Конго, роден на [дата]., [ЛНЧ], представляван от Ж. Г. Т., гражданка на Конго, родена на [дата]., [ЛНЧ] в качеството й на майка и негов законен представител, при спазване на задължителните указания по прилагане на закона, дадени в мотивите на решението на АССГ. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на първата инстанция поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се доводи в подкрепа на твърденията и се иска отмяна на решението на административния съд и отхвърляне на жалбата срещу акта на Държавната агенция на бежанците. В съдебно заседание се представят доказателства за политическата обстановка в Демократична република Конго. Ответникът, чрез своя законен представител и майка Ж. Г. Т. и процесуален представител адвокат Радославова оспорва така подадената касационна жалба. Счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касациона прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредебите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол по жалба на Ж. Ж.Б., гражданин на Конго, роден на [дата]., [ЛНЧ], представляван от Ж. Г. Т., гражданка на Конго, родена на [дата]., [ЛНЧ] в качеството й на майка и негов законен представител, депозирана чрез процесуален представител – адв. Д. Радославова е било решение № 13215 от 17.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ - МС), с което на малолетното дете е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е разгледал всички данни, обсъдил е всички възражения и е приел, че оспореното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на изискванията на чл. 75, ал. 2 изр. първо от ЗУБ и чл. 35 от АПК – да се установят обективно и след това да се преценят всички относими факти и обстоятелства, свързани с личното положение на кандидата за закрила, както по отношение на произхода му, така и относно връзката с трети държави, с които е установено, че са свързани родителите му и по-голямата му малолетна сестра, родена през 2015г. В легалната дефиниция на понятието «най-добър интерес на детето», дадена в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е включена задължителната преценка на – а) желанията и чувствата на детето, б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, д) способността на родителите да се грижат за детето, е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж) други обстоятелства, които имат отношение към детето. Административният орган дължи изясняването на всички посочени обстоятелства, а и пряко свързаните с бежанската история на малолетното дете условия в държавите на произход на двамата родители, въз основа на които следва да извърши преценката на включените елементи в понятието «най-добър интерес на детето» при новото произнасяне по молбата за закрила като отчете особеното положение на детето и специалните му потребности, съгласно изискванията на чл. 30а от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл.209 т.3 от АПК, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдебният акт е подробно обоснован и са изложени всички фактически основания, които са изцяло конкретни и специфични за настоящия казус – малолетно дете, родено в България, от родители, граждани на Демократична република Конго, разделеност на родителите – другия родител с родено през 2015г. дете е извън границите на Република България, проблематичност на връзката между родителите. Правилна е преценката, че се налага допълнителни сведения, данни и обсъждане на всички относими обстоятелства към конкретния казус на подадената молба. Предвид много подробното мотивиране на първоинстанционния съд, следва да се приложи разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс и да се направи препращане към мотивите на първата инстанция. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение