Определение № 127 от 06.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 969/2021 г.

Производството е по реда на чл.282 ГПК. Подадена е молба от ответника „Крис Ойл 97” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв.Т. И. за спиране изпълнението на въззивно решение № 260027/08.02.2021 г. по в.гр.дело № 444/2020 г. на Шуменския окръжен съд. С разпореждане № 67/17.03.2021 г., постановено по настоящото дело съдът е дал указания на молителя за отстраняване нередовности на подадената молба. В указания от съда едноседмичен срок нередовностите са отстранени. При проверка на данните по делото Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение прие следното: От приложения препис от решение № 260027/08.02.2021 г. по в.гр.дело № 444/2020 г. на Шуменския окръжен съд се установява, че със същото решение е отменено решение № 260001/21.08.2020 г. по гр.дело № 679/2019 г. на Районен съд гр. Нови пазар в уважената част на предявения иск от В. И. В. срещу „Крис Ойл 97” ЕООД с правно основание чл.200,ал.1 КТ над сумата 6659.10 лв. до 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и в уважената част на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД над сумата 430.98 лв. до 453.05 лв. мораторна лихва за забава на главницата, считано от 26.09.2018 г. до 16.05.2019 г., както и в частта на присъдените в тежест на ответника разноски над сумата 980 лв. до 1030 лв., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт разноски над сумата 1065.53 лв. до 1119.90 лв. Вместо отменената част предявеният иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ е отхвърлен над сумата 6659.10 лв. до 7000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Отхвърлен е иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД над сумата 430.98 лв. до 453.05лв. мораторна лихва върху главницата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С въззивното решение е потвърдено решението на Районен съд гр. Нови пазар в уважената част на иска с пр.осн.чл.200,ал.1 КТ, предявен от В. И. В. срещу „Крис Ойл 97” ЕООД за сумата 6659.10 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в уважената част на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 430.98 лв. мораторна лихва и за сумата 23.20. лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди. Срещу решението на Окръжен съд гр. Шумен по в.гр.дело № 444/2020 г. в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Районен съд гр. Нови пазар в уважената част на предявения иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и в уважената част на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва, както и за присъждане на законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане в срок е подадена касационна жалба вх. № 261320/15.03.2021 г. от ответника „Крис Ойл 97” ЕООД [населено място]. Съгласно разпоредбите на чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационната жалба не спира изпълнението на решението. Според ал. 2-ра на чл. 282 жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение, като в този случай е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя по решения за парични вземания в размер на присъдената сума – чл.282,ал.2,т.1 ГПК. Фактическият състав на чл. 282, ал.2 ГПК предвижда освен редовно подадена касационна жалба срещу въззивно решение, подлежащо на принудително изпълнение и представено от жалбоподателя надлежно обезпечение в размер на присъдената сума. Видно от приложеното към молбата платежно нареждане от 15.03.2021 г. молителят-жалбоподател е внесъл по сметка на ВКС на 15.03.2021 г. сумата 8 093.28 лв. От приложената справка, изготвена от съответното длъжностно лице от администрацията на ВКС е видно, че посочената сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 15.03.2021 г. и е внесена от молителя. Следователно налице са доказателства за внесено по реда на чл.180 и сл.ЗЗД обезпечение в размер на посочената сума. Съдът намира, че следва да се допусне спиране изпълнението на въззивното решение на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на иска с правно основание чл.200,ал.1 КТ за сумата 6659.10 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2019 г. до окончателното заплащане, както и в уважената част на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 430.98 лв. мораторна лихва върху главницата за времето от 26.09.2018 г. до 16.05.20019 г. Налице са елементите на фактическия състав на 282,ал.2 ГПК – подадена е в срок касационна жалба от ответника срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, което в осъдителната му част подлежи на принудително изпълнение и е представено обезпечение в размер на част от присъдената сума. Следователно молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение на Шуменския окръжен съд в указаната част следва да се уважи. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско