Определение № 620 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12453/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „НСК София“ ЕООД, представлявано от управителя С. Владимиров, чрез пълномощник адв. М. Янкуловска, срещу определение № 1100 от 20.11.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-944/952/2025 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на част от ул. „Мир“ от ОТ1122 до ОТ1588 с подземна и надземна инфраструктура“, открита с решение № F755497 от 08.10.2025г. на кмета на община Троян, изменено с решение № F758844 от 15.10.2025г. на кмета на община Троян за одобряване на промени в условията по обявена процедура. Процедурата е с уникален № 00151-2025-0071 в ЦАИС. В частната жалба са наведени доводи, че атакуваното определение е неправилно и необосновано. Твърди се, че КЗК се е произнесла по искането за налагане на временна мярка, приемайки, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху интересите на възложителя, без да съобрази интересите на „НСК София“ ЕООД, като потенциален участник. Развити са подробни съображения за наличен спор между „НСК София“ ЕООД и община Троян относно извършени до момента СМР на обекта на значителна стойност, които не са заплатени от възложителя. Сочи се, че без спряна процедура по реда на ЗОП, обезпечаването на доказателства от страна на дружеството по реда на чл. 207 и сл. ГПК при бъдещ иск би било сериозно затруднено, с риск да му причини финансови вреди на значителна стойност. Допълнително се акцентира, че спирането на процедурата би допринесло за провеждането й при ясни, прозрачни и изпълними изисквания, съобразени с фактическото положение на обекта и реално изпълнените на него СМР по разваления договор с община Троян, при правилно зададени количества в КСС. Прави се извод, че продължаването на процедурата би нанесло повече вреди, не само на бюджета на възложителя, но и на частния жалбоподател. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде наложена временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка. Ответникът – кметът на община Троян не взема становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че настоящият частен жалбоподател „НСК София“ ЕООД е подал жалба пред КЗК срещу решение № F755497 от 08.10.2025г. на кмета на община Троян за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на част от ул. „Мир“ от ОТ1122 до ОТ1588 с подземна и надземна инфраструктура“, както и срещу решение № F758844 от 15.10.2025г. на кмета на община Троян за одобряване на промени в условията по обявена процедура с горецитиран предмет. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП, като са развити аргументи, сходни с изложените в настоящата частна жалба, а именно, че съществува фактически спор между „НСК София“ ЕООД и община Троян, свързан с неуредени финансови отношения във връзка с развален предходен договор за обществена поръчка с предмет, идентичен на обявения по настоящата процедура. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. Комисията е посочила, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението й. По този повод КЗК е отбелязала, че жалбоподателят не е изложил достатъчно обосновани аргументи, че индивидуалните му интересите ще бъдат увредени по необратим начин, което би могло да бъде предотвратено чрез налагането на обезпечителната мярка. Посочено е изрично, че в рамките на настоящото производство КЗК не може да реши спора по същество, поради което не следва да се обсъждат доводите, касаещи законосъобразността на обявената процедура и изискванията на възложителя. Същевременно, при преценката на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е счела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху интереса на възложителя, така и върху обществения интерес. Акцентирано е на специфичния предмет на обществената поръчка и неговата обществена значимост. Отбелязано е, че целта на възлагателната процедура е да се осъществи връзка между две съществуващи улици – улицата, свързваща стадион „Чавдар“, и ул. „Стадион“, като при изграждането на част от ул. „Мир“ от ОТ1122 до ОТ1588 е предвидена и подземна и надземна инфраструктура, включваща изграждане на тротоарни площи, бордюр и линеен дъждоприемник. Прието е, че спирането на процедурата ще рефлектира негативно върху интереса на гражданите на град Троян, като ползватели на пътната инфраструктура, както и върху интереса на възложителя да осигури своевременно изпълнението на дейностите от предмета на поръчката, имащи важно социално значение. Направено е заключение, че спирането на обществената поръчка би нарушило интересите както на възложителя, така и на обществото като цяло. Прието е, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. На последно място КЗК се е позовала на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество. В допълнение е цитиран и текстът на чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. По тези съображения КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а ал. 3 предвижда, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху широк кръг лица предвид нейния предмет. В случая предметът на обжалваната обществена поръчка включва изпълнение на дейности, насочени към подобряване на градската среда и съществуващата улична инфраструктура, което безспорно има важно социално значение и би подобрило условията и качеството на живот на гражданите. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга - изисква продължаване на процедурата, тъй като изпълнението на предвидените за възлагане дейности засяга голяма група лица, живеещи или пребиваващи на територията на град Троян. Общественият интерес и този на възложителя изискват по-бързо да започнат и приключат дейностите по предмета на обществената поръчка, което е отчетено и от законодателя с нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП. Този интерес правилно е отчетен и от органа по преразглеждането. Ето защо е законосъобразен изводът на КЗК, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. за възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане, които са единствено в интерес на жалбоподателя. Основният аргумент на жалбоподателя за неуредени финансови отношения между него и община Троян, като възложител, по развален предходен договор за обществена поръчка за същия обект, както и твърденията му за предстоящ съдебен спор между страните, релевират на евентуално засегнати негови икономически интереси, които няма как да са противопоставими на интересите на жителите/пребиваващите в град Троян, т.е. на обществения интерес. Както в жалбата до КЗК, така и в настоящата частна жалба, са развити сходни доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното й провеждане, което в най-пълна степен отговаря на обществения интерес. Следва да се отбележи, че изискването за провеждане на законосъобразна процедура и за спазване на принципа, прогласен с чл. 1 ЗОП, се отнася до всяка една процедура, която се провежда по реда на ЗОП и не обосновава наличие на изключение от общото правило за предварително изпълнение на решението за откриване на възлагателната процедура. Ако се възприеме тезата на частния жалбоподател, това би довело до необходимостта от спиране на всяка обявена и оспорена процедура за възлагане на обществена поръчка, за да се осигури нейното законосъобразно провеждане, което е в категорично противоречие със смисъла и целта на закона, който допуска спиране на процедурата по ЗОП само по изключение. При това всички възражения за допуснати нарушения при постановяване на оспорените решения на възложителя са извън предмета на преценка по чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, поради което са неотносими за настоящото производство. По тези възражения КЗК ще се произнесе с решение, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 ЗОП. В противен случай се обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Комисията правилно е съобразила специфичния предмет на обществената поръчка, при което е извела обосновано заключение, че спирането на процедурата в случая ще се отрази отрицателно върху интересите на обществото. Правилно е отчетено и правилото на чл. 112, ал. 8 ЗОП, че възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно е оставено без уважение, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение