Определение № 927 от 07.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 144/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Л., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат З. С., срещу решение от 12.07.2010 г. по гр. дело №4882/2009 г. на Софийския градски съд. С него е потвърдено решение от 04.02.2009 г. по гр.дело №16997/2008 г. на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу И. а. по х. с правно основание чл.107а ЗДСл за сумата 1 200.12 лв. – обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването и лихва за забава за разликата над 24.30 лв. до 67.68 лв. Въззивният съд е приел, че последната получена месечна брутна заплата от ищеца към 25.04.2008 г. - датата на приемане на предложението за прекратяване на служебното правоотношение по чл.107а ЗДСл, е тази за месец март 2008 г. В този случай размерът на уговореното обезщетение е 2 182.40 лв., а ответникът е заплатил на ищеца по-голяма сума - 2 534.40 лв., тъй като е взел като база за определяне размера на обезщетението заплатата за месец април 2008 год. Ответникът по касационната жалба И а. по х., [населено място], не е заявил становище. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси, отнасящи се за това коя е последната получена месечна брутна заплата по смисъла на чл. чл.107а ЗДСл след като служебното правоотношение е прекратено, считано от 01.05.2008 г. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 12.07.2010 г. по гр. дело №4882/2009 г. на Софийския градски съд Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Повдигнатият въпрос в случая не е обусловил изхода на делото, тъй като последната получена месечна брутна заплата по смисъла на чл. чл.107а ЗДСл от ищеца е тази за месец април 2008 г., след като служебното му правоотношение е прекратено, считано от 01.05.2008 год., но и в този случай искът е неоснователен, защото на касатора е изплатено изцяло уговореното обезщетение от 2 534.40 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.