Определение № 1222 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 335/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на В. Б. М., П. В. М. и Е. В. М., всички от гр. София против определение № 40811 от 05.12.2025 г. по адм. дело № 12632/2024 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебно проверка на атакуваното определение и съобрази наведените в частната жалба доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане № 32094 от 01.10.2025 г. по адм. дело № 12632/2024 г. по описа на АССГ на основание чл. 158, ал. 1 от АПК повторно са дадени указания на касаторите за отстраняване на констатирани нередовности в общата им жалба против отказ по заявление № ЗСП-Д-С-КС/1181/19.09.2024 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на закона за семейни помощи. С оспореното в настоящото производство определение № 40811 от 05.12.2025 г. по адм. дело № 12632/2024 г. АССГ е оставил без разглеждане частните жалбите на В. Б. М., П. В. М. и Е. В. М. с вх. № 28068/12.11.2025 г., № 28083/12.11.2025 г. и № 28075/12.11.2025 г. срещу процесното разпореждане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваното разпореждане не прегражда по- нататъшното развитие на производството и като такова не попада в хипотезата на чл. 229, ал. 1 от АПК, съответно не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК, на обжалване с частна жалба подлежат разпорежданията, които преграждат по- нататъшното развитие на производството или в случаите, изрично посочени в закона. С постановеното от АССГ разпореждане № 32094 от 01.10.2025 г. по адм. дело № 12632/2024 г. не се прегражда по- нататъшното развитие на производството, същото не попада и сред изрично предвидените в закона случаи, в които определенията и разпорежданията подлежат на инстанционен контрол. Законодателят е изключил правната възможност за обжалване на разпорежданията, с които се дават указания. Така и в случая за частните жалбоподатели не е налице правен интерес от съдебното оспорване, тъй като техните права и законни интереси биха били засегнати едва от последващия акт - за прекратяване на съдебното производство, поради неизпълнение на дадените указания, но не и от разпореждането за даване на указания, тъй като последното не прегражда съдебното производството. С това разпореждане съдът се произнася по процесуални въпроси, свързани с редовността на подадената жалба и на образуваното с депозирането й съдебно производство. Като се е позовал на чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК и е оставил без разглеждане частните жалби на В. Б. М., Е. В. М. и П. В. М., първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който предвид липсата на отменителни основания следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,