Определение № 37 от 18.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 103/2016 г.

Производството е по чл.282, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на [фирма], [населено място] за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 7844/16.11.2015 г. по гр.д. № 7053/2014 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, с което [фирма] е осъдено да заплати на Н. Д. Р. сумата 45 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считане от 25.07.2008 г. до окончателното й изплащане, както и суми за разноски за първоинстанционното и въззивното производство. С разпореждане от 11.01.2016 г. на [фирма] е указано, че следва да представи в едноседмичен срок доказателства за внесено обезпечение на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК в размер на 45 000 лв. Указанията са получени на 27.01.2016 г. Макар в изпратеното съобщение погрешно да е посочена сумата 25000 лв., молителят и към настоящия момент не е предприел действия по учредяване на обезпечение по предвидения в чл.282 ГПК ред, поради което искането за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение