Определение № 552 от 05.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 1022/2024 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод определение № 714/18.11.2024 г., постановено по ЧНД № 1235/2024 г. от Окръжен съд – Благоевград (ОС-Благоевград), с което е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Петрич (РС- Петрич). Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното: С постановление от 19.08.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение– Петрич (БлРП, ТО-Петрич) е отказано образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка вх. № 6074/2023 г. във връзка с извършена проверка по сигнал, подаден от Н. Г. Ц.. Това постановление е било обжалвано от адв. А. П., действаща като представител на Ц., пред Окръжна прокуратура – Благоевград (ОП-Благоевград). С постановление от 26.09.2024 г. на ОП – Благоевград постановлението от 19.08.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство е потвърдено. Указано е препис от това постановление да се изпрати на жалбоподателя, както и че потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство по посочената преписка подлежи на обжалване пред РС – Петрич. В прокурорските актове е обосновано становище, че липсват данни за осъществен състав на престъпление по чл. 209 от НК и/или по чл. 206 от НК. ЧНД №743/2024 г. по описа на РС- Петрич е образувано на основание чл. 213, ал.4 от НПК по постъпила чрез БлРП, ТО-Петрич жалба на адв. П. срещу постановлението на ОП - Благоевград от 26.09.2024 г., с което е потвърдено цитираното постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Определеният по делото съдия-докладчик с разпореждане от 17.10.2024 г. е дал указания на жалбоподателя да конкретизира кой от прокурорските актове обжалва. По делото е постъпила уточняваща молба, в която е цитирана разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК и е посочено, че постановлението на по- горестоящия прокурор, с което е потвърден отказът да се образува досъдебно производство, подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд, а именно пред РС- Петрич. С разпореждане от 11.11.2024 г. съдията- докладчик е приел, че РС- Петрич не е компетентен да се произнесе по жалбата, след като с нея се атакува постановлението на ОП- Благоевград от 26.09.2024 г., а не постановлението за отказ на БлРП, ТО- Петрич да се образува досъдебно производство. Становището е мотивирано с това, че „в случая съответен се явява ОС-Благоевград, който е първоинстанционен за делата с обвинения за престъпления, описани в чл. 35, ал. 2 от НПК и съответно апелативния съд е въззивната му инстанция“. При тези аргументи производството по образуваното ЧНД № 743/2024 г. е прекратено, а делото изпратено на ОС- Благоевград. След получаване на делото в окръжния съд е образувано ЧНД № 1235/2024 г. С определение № 714/18.11.2024 г. определеният съдия -докладчик е прекратил производството по делото и изпратил същото по компетентност на ВКС, повдигайки спор за подсъдност с РС-Петрич. В определението е направена констатация за съществуваща непрецизност в жалбата относно атакувания прокурорски акт, но доколкото от изложението в нея става ясно, че се иска отмяна на отказ за образуване на досъдебно производство и са посочени както постановлението на БлРП, ТО-Петрич, така и потвърждаващото го постановление на ОП- Благоевград, районният съд е трябвало да даде възможност за следващо уточнение на искането, а не да тълкува волята на жалбоподателя. Прието е, че в случая е подадена жалба срещу потвърденото от ОП- Благоевград постановление от 19.08.2024 г. на БлРП, ТО- Петрич за отказ да се образува досъдебно производство и същата следва да се разгледа от РС- Петрич. При така заетите позиции от спорещите съдилища се налагат следните изводи: Първо, спорът за подсъдност е предизвикан неправилно от РС- Петрич, тъй като преди да изпрати делото на ОС – Благоевград е следвало да вземе отношение по приложението на чл. 42, ал. 2, пр. 2 от НПК. Независимо какъв е предметът на делото, изпращането му пряко в друг съд във връзка с неговата подсъдност, е възможно само тогава, когато изпращащият съд е „равен по степен“ на другия съд. При отсъствие на очертаната в чл. 42, ал.2, пр. 1 от НПК хипотеза за „равенство“ в степента на съдилищата разпореждането на закона е спорното дело да се изпрати на „съответния прокурор“. На следващо място, в разпореждането на РС – Петрич има позоваване на чл. 35, ал. 2 от НПК, но от изложените съображения, цитирани по-горе, не става ясно защо се счита, че посочените в прокурорските актове престъпления по чл. 209 от НК и чл. 206 от НК, за които е проведена проверката по сигнала на жалбоподателя, определят подсъдност на окръжния съд. Правилата за родовата подсъдност, уредени в чл. 35 от НПК, определят разпределението на компетентността за разглеждане на делата като първа инстанция между районните и окръжните съдилища. Принципно, нормата на чл. 42, ал.1 от НПК посочва и критерия, от който следва да се ръководи съдът, при преценката на подсъдността, а той е обстоятелствената част на обвинението, очертана в съответния процесуален документ, включващ и правната квалификация на деянието. Поради характера на производството и неговия предмет, доколкото основанията по чл. 24 от НПК са установени преди да се образува досъдебно производство, за определяне на „съответния първоинстанционен съд“, според терминологията на чл. 213, ал. 4 от НПК, следва да се изхожда от посочения в постановлението на прокурора текст на състава на престъплението/престъпленията, за което е проведена проверката, когато правната квалификация е отразена, както е по настоящето дело. В този смисъл районният съд, приемайки, че в своята преценка за подсъдността на делото се ръководи от чл. 35 от НПК, е следвало да съобрази именно тези обстоятелства преди да предприеме действия по изпращането на делото по компетентност на ОС – Благоевград при това в разрез с коментираната норма на чл. 42, ал. 2 от НПК. Извън казаното, настоящият състав отбелязва, че мотивите на проекта за ЗИД на НПК (ДВ, бр. 48 от 2023 г) разкриват търсената цел от въвеждането на съдебния контрол върху отказите на прокурор да се образува досъдебно производство, категорията престъпления, които да бъдат включени в обхвата на този контрол, както и че постановлението подлежи на обжалване пред съда, който съответства на прокуратурата, направила първоначалния отказ. Обобщено, изводът е, че делото следва да се върне на РС- Петрич, където е било първоначално образувано, не само защото съответства на прокуратурата, направила първоначалния отказ да се образува досъдебно производство при тълкуването на чл. 213, ал.4 от НПК, изведено чрез мотивите на проекта за ЗИД НПК. Същественото е, че това е съдът и с оглед на правилата по чл. 35 от НПК, на която разпоредба се е позовал съдията-докладчик, но без да съобрази обстоятелствената част на постановлението на прокурора, в което е обективирана проверката за посочените там престъпления, които не попадат в компетентността на окръжния съд, съобразно ал. 2 на чл. 35 от НПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение