Определение № 194 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1919/2014 г.

Производството е образувано по молба на „Е. К. Т. по чл.248 от ГПК,с която е направено искане за изменение на решение №158,постановено на 22.03.2016г. по настоящото дело,с присъждане направените пред първата и пред въззивната инстанция разноски с оглед окончателния изход на спора. Ответниците по молбата Б. Д. М.,Л. К. М. и ЗК [фирма],не вземат становище по искането. Върховният касационен съд, като взе предвид изложеното в молбата и съобрази данните по делото, счита, че са налице законоустановените предпоставки за уважаване на направеното в нея искане,тъй като в решението си от 22.03.2016г. ВКС е присъдил на Т. разноски само за касационното производство,без да вземе предвид с оглед крайния изход на спора направените такива в първата и въззивната инстанция. Общата цена на предявените по делото искове /по които ищцата Е. Т. е легитимирана,предвид настъпилото в хода на процеса универсално правоприемство/ е 180 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 21 468 лв. лихви за забава.От тях с първоинстанционното решение са уважени изцяло исковете за лихва,като в тази му част решението е влязло в сила като необжалвано.От исковете за неимуществени вреди окончателно е уважена сума в размер на 90 000 лв. Или общият размер на уважената част от исковете е 111 468 лв. Понесените от ищцата и нейния наследодател разноски за адвокатско възнаграждение за представителство в първата инстанция са 5400 лв. Съразмерно на уважената част от исковете на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцата се дължат от ответната страна [фирма] 2987,70 лв.С въззивното решение на САС е оставено в сила решението на СГС в частта,с която са присъдени в полза на ищцата разноски в размер на 2531,67 лв., за която сума същата има право да се снабди с изпълнителен лист,поради влизане в сила на решението в тази му част /предвид липсата на обжалване пред ВКС на решението в положителната за ищцата част/. Поради това с настоящото определение следва да бъде присъдена разликата между дължимите 2987,70 лв. и присъдените 2531,67 лв. или сумата 456,01 лв. Пред въззивната инстанция ЗК [фирма] е обжалвал решението в частта,с която са уважени от СГС исковете за неимуществени вреди в общ размер 120 000 лв. /до който размер се свежда предмета на разглеждане пред САС/.В това производство Т. е понесла разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3960 лв.С въззивното решение САС е отменил решението на СГС частично и е отхвърлил исковете за сумата от 90 000 лв. общо,като е оставил в сила решението на СГС до размер на присъдените 30 000 лв.Върху тази сума САС е следвало да начисли и присъди направените за въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение,което обаче не е направил. Този пропуск е следвало да бъде отстранен с молба на страната по чл.248 ГПК,което не е сторено.Поради непредприемане на действия по посочения процесуален ред настоящата инстанция няма процесуална възможност да присъди разноски върху тази сума,доколкото в тази му част решението не е било предмет на касационно обжалване.С оглед изхода на спора по същество пред ВКС /присъждане на сума за неимуществени вреди в размер на още 60 000 лв.,върху нея следва да бъде изчислена сумата на разноските, направени във въззивната инстанция,подлежащи на присъждане с оглед крайния резултат.Последната настоящият състав изчислява в размер на 1980 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд Търговска колегия,състав на Първо търговско отделение