Определение № 8011 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 228 и чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 40 от Преходните и заключителни разпоредби към на Закона за изменение и допълнение на АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.). Образувано е по молба на „Нико - М“ ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. Димитров, за изменение на Решение № 6223 от 08.06.2026 г., постановено по адм. дело № 5699/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, в частта му за разноските. В молбата се излагат съображения, че решаващият състав неправилно е определил размера на разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на „Нико - М“ ЕООД. Настоява, че съгласно доказателствата по делото (заплатени държавни такси, уговорен и изплатен по банков път адвокатски хонорар за всяка една от съдебните инстанции и внесени депозити за вещи лица) общо понесените от тази страна разноски са в размер общо на 26 637,50 лева, както следва: 25 лева ДТ за производството пред АССГ, 20 000 лева уговорен и изплатен адвокатски хонорар за първата съдебна инстанция; 6 600 лева внесен депозит за вещи лица и 3 000 лева, уговорен и изплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция, и 12,50 лева, внесена ДТ за производството пред ВАС. Изложеното, което не е съобразено в пълнота от състава на ВАС, и прилагане правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, според молителя налага присъждане на разноски в полза на „Нико - М“ ЕООД в размер общо на 13 183 евро, а не както е прието в съдебния акт – 8 660 евро. Ответникът в производството – Националната агенция за приходите не взема становище. Върховния административен съд, Осмо отделение, намира молбата за процесуално допустима, а по същество за основателна, по следните съображения С Решение № 6223 от 08.06.2026 г., постановено по адм. дело № 5699/2025 г. по описа на ВАС, чието изменение в частта за разноските е поискано, в интересуващите ни тук части частично е отменено Решение № 1298/03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 232/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, като е осъдена Национална агенция за приходите да заплати на „Нико – М“ ЕООД сумата от 463 116 (четиристотин шестдесет и три хиляди сто и шестнадесет) евро, евровата равностойност на 905 775,28 (деветстотин и пет хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, в резултат на незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП Велико Търново и наложените във връзка с него предварителни обезпечителни мерки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска - 29.02.2024 г., до окончателното й заплащане, оставено е в сила Решението в останалата му част относно заявените от тази страна искови претенции. С предходно влязло в сила Определение от 16.04.2026 г., постановено по настоящото дело, е ОБЕЗСИЛЕНО Решение № 1298 от 03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 232/2024 г. по описа на Административен съд Плевен в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Нико – М“ ЕООД срещу Национална агенция за приходите на основание чл. 1, ал. 1 и чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ главен и евентуален искове за обезщетение на неимуществени вреди със сума в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди лева), за сумата от 6 682,50 лева (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки) лева, мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2021 г. до 29.02.2024 г. и за законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, като е прекратено производството по делото му тази му част. Посочения правен резултат е вследствие оттегляне на така заявените искови претенции от страната. При този изход на правния спор в полза на „Нико – М“ ЕООД са присъдени понесените пред двете съдебни инстанции разноски в общ размер от 8 860 лева, изчислени както е посочено в мотивите на съдебния акт, чието изменение се иска, по правилото на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ при възприет размер на уговорения и изплатен адвокатски хонорар за първата съдебна инстанция в размер на 10 000 лева, както и депозит за вещи лица общ в размер на 5 400 лева. Установи се, че съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК тази страна е претендирала присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 29 637,50 лева (от които формата на заплатени адвокатски хонорари общо 23 000 лева, за което са представени и договори за правна защита и съдействие /два броя/ и доказателства за изплащането на адвокатското възнаграждение по всеки един от тях в посочения общ размер по банков път; внесени депозити за вещи лица в размер общо на 6 600 лева; внесена ДТ за производството пред АССГ в размер на 25 лева и в размер на 12,50 лева за производството пред ВАС), с еврова равностойност 15 153,41 евро. Именно това е и доказаният размер на разноските, понесени от „Нико М“ ЕООД пред двете съдебни инстанции. При съобразяване правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, изчислени съразмерно на уважената част от исковете – за сумата от 905 775,28 лева при заявени искови претенции общо за 1 026 682,50 лева, дължимите в полза на „Нико М“ ЕООД разноски са в размер на 13 368,87 евро, а не присъдените такива от 8 660 евро. Или основателно е становището на „Нико М“ ЕООД, че касационната инстанция не е съобразила пълния размер на изплатените адвокатски хонорари и депозити за вещи лица по дело от тази страна, поради което и е пропуснала да присъди пълния размер на дължимите в полза на „Нико М“ ЕООД разноски и Решението следва да бъде изменено, като се присъдят такива в размер общо на 13 368,87 евро. Поради това искането на дружеството за изменение на решението по настоящото дело в частта за разноските, е основателно за претендирания размер и следва да се уважи. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение