Определение № 608 от 13.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 465/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. П. Б. срещу разпореждане № 4222/24.10.2023г. на съдията докладчик по гр.д.№ 2526/23г. по описа на САС, с което е указано на жалбоподателя по редовността на депозирана от него частна жалба до ВКС да внесе 15 лева държавна такса по сметка на ВКС и представи вносния документ. Жалбоподателят иска отмяна на определението като нищожно, недопустимо и неправилно. При служебна проверка за допустимостта на частната жалба, касационната инстанция установи следното: Атакуваното разпореждане е такова по движение на делото и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол – не е преграждащо развитието на делото, нито е сред изрично предвидените в закона подлежащи на обжалване с частна жалба съдебни актове (вж. чл.274, ал.1, т.2 ГПК). По тази причина е и отменимо по реда на чл. 253 ГПК от състава, който го е постановил. В случая, с разпореждане № 4655/28.11.2023г. атакуваното от жалбоподателя разпореждане е отменено именно по реда на чл. 253 ГПК. Доколкото жалбоподателят поддържа настоящата си частна жалба ( вж. изявлението на лист 13 от делото на САС), която е изначално недопустима, като насочена срещу неподлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ГПК акт, същата следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, настоящият състав на ВКС