Определение № 4592 от 14.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3070/2025 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадено от М. П. М. и адресирано до Софийски районен съд и Софийски градски съд възражение срещу решение № 1349 от 24.01.2024 г., постановено по гр.д. № 65701/2021 г. на Софийския районен съд, с вх. № 363367 от 12.11.2024 г. Твърди се във възражението, че решението, с което е допусната делба на единадесет имота в [населено място] в него имоти, е нищожно поради неучастието на съпругата на съделителя М. М., с която той бил в брак към момента на придобиване на права в съсобствеността. Поискано е обезсилване на решението в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане с участието на И. М., съпруга на съделителя М. М.. В случай, че това възражение се отхвърли, е заявено поддържането му като въззивна жалба. Делбеният съд не е възприел възражението като въззивна жалба, а го е изпратил за образуване в ново производство, вследствие което по възражението е образувано производство по иск за нищожност на делба. В молба от 06.12.2024 г. М. М. и И. М. са посочили, че предявяват иск по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на делбата, допусната по гр.д. № 65701/2021 г. на СРС. В отговор на разпореждане до М. да уточни дали предявява иск за нищожност на делбата или иска отмяна на съдебното решение тя отново е заявила, че предявява иск за нищожност на делбата. В поредно разпореждане съдията докладчик е указал да се обоснове правният интерес от иск за нищожност на делбата при наличието на основание за отмяна по чл.304 ГПК. В отговора си на това разпореждане И. М. и М. М. са посочили, че цитираната от съдията-докладчик т.3 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е приложима, тъй като касае доброволна, а не съдебна делба. Отново са заявили искане за прогласяване нищожност на делбата, а в случай, че съдът изпрати делото на ВКС по молба за отмяна на влязлото в сила решение, това да се отнася само за М. М., който се позовал на нарушено право на участие в производството – чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В следващо разпореждане съдията докладчик изложил съображения, че молбата следва да се разгледа от ВКС по реда на чл.304 ГПК и указал на М. да внесе съответна такса. Въпреки поддържаното от М. становище, че производството следва да продължи като исково по чл.75, ал.2 ЗН, съдията докладчик при районния съд е администрирал молбата до ВКС. В молба от 08.07.2025 г. са изложени процесуалните нарушения, с които се обосновава основанието на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Ответниците Д. Р., Г. М. и Д. В. чрез пълномощника си адв. П. изразяват становище, че подаденото възражение и последвалите молби не представляват молба за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата. При извършената проверка на допустимостта на производството Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че не е сезиран с подадена от М. М. и И. М. молба за отмяна на влязло в сила решение. Нито възражението, по което е образувано производството по гр.д. № 69012/2024 г. на СРС, нито следващите уточняващи молби са съдържали оплаквания, относими към основанията за отмяна по чл.чл.303-304 ГПК, както и искане за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата по гр.д. 65701/2021 г. на СРС. Образуваното пред ВКС производство следва да се прекрати и делото да се върне на районния съд за разглеждане на поддържания от М. М. и И. М. иск за прогласяване нищожност на делбата по гр.д. 65701/2021 г. на СРС, предявяването на който е допустимо и от двамата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.