Решение № 14276 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2016 г.
ВАСVIII отделение23.11.2017 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1135/06.06.2016 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 1165 по описа за 2015 г. на този съд в частта, отменяща РА № Р-24-1401831-091-01/19.01.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, потвърдена с решение № 283/08.04.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - П., за доначислен на [фирма], с ЕИК[ЕИК] ДДС на обща стойност 2786, 76 лв., ведно със съответните им лихви по следните фактури:
- Фактури, издадени от доставчика [фирма] с номера: № 6000003093/03.04.2008 г., №[номер]/14.07.2008 г., №[номер]/26.05.2009 година.
- Фактури, издадени от доставчика [фирма] с номера: № 23495/10.09.2009 г., № 28931/27.01.2010 г., № 31034/30.03.2010 г., № 32399/27.04.2010 г., № 35071/15.06.2010 г., № 35685/30.06.2010 г., № 37573/03.08.2010 г., № 39101/31.08.2010 г., № 40327/21.09.2010 г., № 40735/28.9.2010 г., № 42591/27.10.2010 г., № 49188/22.03.2011 г., № 50443/12.04.2011 г., № 65293/08.11.2011 г., № 68051/19.12.2011 г., № 84052//17.08.2012 година.
- Фактури, издадени от доставчика [фирма] с номера: № 0300000554/23.01.2008 г., № 0300000694/03.04.2008 г., № 0300001261/31.01.2009 г., № 0300001319/30.04.2009 г., № 0300001484/28.07.2009 г., № 0300001558/31.08.2009 г., № 0300001592/17.09.2009 г., № 0300001651/13.10.2009 г., № 0300002074/09.04.2010 г., № 0300003254/30.04.2011 г., № 0300005202/02.11.2012 година.
- Фактури, издадени от доставчика [фирма] с номера: 0010018368/07.09.2012 г., № 0010018719/14.09.2012 г., № 0010018857/18.09.2012 г., № 0010020986/02.11.2012 г., № 0010021312/09.11.2012 г, № 0010023210/28.12.2012 година.
В частта на съдебното решение, отхвърляща жалбата на едноличния търговец срещу РА № Р-24-1401831-091- 01/19.01.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, потвърдена с решение № 283/08.04.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - П., за установени вноски на [фирма], с ЕИК[ЕИК], както следва: Относно 2011 г - ДОО г. за разликата над 1212,68 лв. и лихвите за разликата над 418, 69 лв.; ЗО за разликата над 757, 92 лв. и лихви за разликата над 210, 45 лв.; ДЗПО за разликата над 473,70 лв. и лихви за разликата над 163, 58 лв.; Относно 2012 г. - ДО за разликата над 2186, 84 лв. и лихви за разликата над 383, 30 лв.; ЗО - за разликата над 1366, 78 лв. и лихви за разликата над 239, 38 лв.; ДЗПО за разликата над 854, 24 лв. и лихви за разликата над 149, 68 лв., както и съдебното решение в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ РА № Р - 24 - 1401831 - 091 - 01/19.01.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП в частта, потвърдена с решение № 283/08.04.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - П., за установени вноски на [фирма], с ЕИК[ЕИК], както следва: Относно 2011 г - ДОО г. за разликата над 1212, 68 лв. и лихвите за разликата над 418, 69 лв.; ЗО за разликата над 757, 92 лв. и лихви за разликата над 210, 45 лв.; ДЗПО за разликата над 473, 70 лв. и лихви за разликата над 163, 58 лв.; Относно 2012 г. - ДО за разликата над 2186, 84 лв. и лихви за разликата над 383, 30 лв.; ЗО - за разликата над 1366, 78 лв. и лихви за разликата над 239, 38 лв.; ДЗПО за разликата над 854, 24 лв. и лихви за разликата над 149, 68 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], с ЕИК[ЕИК] против РА № Р-24-1401831-091-01/19.01.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, потвърдена с решение № 283/08.04.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - П., за доначислен на [фирма], с ЕИК[ЕИК] ДДС на обща стойност 2786, 76 лв., ведно със съответните им лихви по следните фактури:
- Фактури, издадени от доставчика [фирма] с номера: № 6000003093/03.04.2008 г., №[номер]/14.07.2008 г., № [номер]/26.05.2009 година.
- Фактури, издадени от доставчика [фирма] с номера: № 23495/10.09.2009 г., № 28931/27.01.2010 г., № 31034/30.03.2010 г., № 32399/27.04.2010 г., № 35071/15.06.2010 г., № 35685/30.06.2010 г., № 37573/03.08.2010 г., № 39101/31.08.2010 г., № 40327/21.09.2010 г., № 40735/28.9.2010 г., № 42591/27.10.2010 г., № 49188/22.03.2011 г., № 50443/12.04.2011 г., № 65293/08.11.2011 г., № 68051/19.12.2011 г., № 84052//17.08.2012 година.
- Фактури, издадени от доставчика [фирма] с номера: № 0300000554/23.01.2008 г., № 0300000694/03.04.2008 г., № 0300001261/31.01.2009 г., № 0300001319/30.04.2009 г., № 0300001484/28.07.2009 г., № 0300001558/31.08.2009 г., № 0300001592/17.09.2009 г., № 0300001651/13.10.2009 г., № 0300002074/09.04.2010 г., № 0300003254/30.04.2011 г., № 0300005202/02.11.2012 година.
- Фактури, издадени от доставчика [фирма] с номера: 0010018368/07.09.2012 г., № 0010018719/14.09.2012 г., № 0010018857/18.09.2012 г., № 0010020986/02.11.2012 г., № 0010021312/09.11.2012 г., № 0010023210/28.12.2012 година.
ОСТАВЯ В СИЛА съдебното решение в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], № [номер], вх. [...номер], ет. [номер], ап. [номер] да заплати на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП сумата в размер на 2205 лв., определени след компенсация.
Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14276 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по две касационни жалби, на [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], № [номер], вх. [...номер], ет. [номер], ап. [номер], подадена чрез адв. Св. К. и от дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 1135/06.06.2016 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 1165 по описа за 2015 г. на този съд.
Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА № Р-24-1401831-091-01/19.01.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, потвърден с решение № 283/08.04.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - П. в частта, отменяща акта за доначислен ДДС на стойност 28 917,73 лв., ведно си лихви 13626,18 лв., в частта за установени задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на над 276, 29 лв. до 1506,69 лв. и лихви над 165,07 лв. до 900,34 лв.; за 2009 г. данък над 3582, 90 лв. до 5566, 89 лв. и лихви над 1733,93 лв. до 2693,98 лв.; за 2010 г. данък над 851,40 лв. до 1218,42 лв. и лихви над 324,61 лв. до 464,55 лв.; за 2011 г. - данък над 1076,94 лв. до 1751,79 лв. и лихви над 299,03 лв. до 486,40 лв.; за 2012 г. данък над 1638,05 лв. до 1697,82 лв. и лихви над 286,87 лв. до 297,83 лева. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според касатора са констатирани укрити приходи/доходи, което е обосновало извършването на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК. Съдът е трябвало да съобразява показанията на свидетелите Й. К., С. С. и Д. Д. във връзка с доказване произхода на паричните средства на търговеца. Процесни фактури са издадени от техните доставчици, отразени са счетоводно, налице е и разплащане, респективно доказано е осъществяването на стопанските операции по покупко - продажба на процесните стоки. Издателите на фактурите потвърдили предаването на стоките. Касаторът моли за пререшаване на делото в тази негова част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
[фирма] обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА в частта, установяваща допълнителни задължения по КСО и ЗЗО за 2011 г. и за 2012 г. в следните размери: за 2011 г.: ДОО - над 1 212,68 лв. и лихви над 418,69 лв.; ЗО - над 757,92 лв. и лихви над 210, 45 лв., ДЗПО - над 473,70 лв. и лихви над 163,58 лв.; за 2012 г.: ДОО - над 2186,84 лв. и лихви над 383,20 лв.; ЗО - над 1366,78 лв. и лихви над 239, 38 лв. и ДПЗО - над 854,24 лв. и лихви - над 149, 68 лева. Касаторът счита, че първоинстанционното решение в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК в следствие нарушение на материалния закон и необоснованост. Частичното отхвърляне на жалбата не кореспондирало с установените съгласно мотивите намалени размери на паричен недостиг на средства. Касаторът моли за отмяна на решението и на РА в горецитираните им части. Претендира разноски по делото.
Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност КЖ на търговеца и за основателност КЖ на дирекцията.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на двете КЖ, валидността, допустимостта и правилността на решението в обжалваните му части прие за установено следното:
Касационните жалби са подадени от страни по делото, в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество КЖ на Д "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП е частично основателна, а КЖ на [фирма] е основателна.
С оспорения РА на едноличния търговец са установени следните задължения: ДДС на стойност 28917,73 лв., ведно с лихви в размер на 13626, 18 лева; Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. - 1506,69 лв. и лихви 900,34 лв.; Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. - 5566,89 лв. и лихви - 2693, 98 лв.; Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. - 1218,42 лв. и лихви - 464,55 лв.; Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. - 1751,79 лв. и лихви - 486,40 лв.; Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. - 1697, 82 лв. и лихви 297,83 лв.; Вноски за ДОО - 11 698,74 лв. и лихва 6952,13 лв., вноски за ЗО 6561, 89 лв. и лихва - 2462,95 лв., вноски за ДЗПО - УПФ 4330, 21 лв. и лихви 2 454,49 лева. Предмет на дейност през ревизирания период на ЕТ е търговия на дребно с промишлени и хранителни стоки, осъществявана в обекти, находящи се в [населено място], смесен магазин, в [населено място] - магазини за бельо и промишлени стоки. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК поради констатирано обстоятелство по ал. 1, т. 2 - данни за укрити приходи или доходи. Според приходните органи закупени стоки не са завеждани в счетоводните регистри на предприятието и ЕТ не е отчел приходи от реализираните продажби на съответните стоки. На [фирма] са издавани фактури за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., съответно на обща стойност 18 126, 64 лв., 47470, 48 лв., 32361, 25 лв., 9759, 90 лв. и 8178, 79 лева, липсващи в търговската и счетоводна документация на РЛ. Последното имало изградени трайни търговски отношения с доставчиците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]. За неотчетените покупки са установени продажни цени въз основа прилаганите от търговеца надценки по години. Приходните органи са определили следните облагаеми доходи за конкретните години: За 2008 г. - 7197, 68 лв., За 2009 г. - 17305, 81 лв., За 2010 г., за 2011 г. и за 2012 години е формиран отрицателен ФР - загуби. Търговецът е декларирал, че сумите, с коите е покривал своите разходи са му били предоставени по договори за заем от следните ФЛ: Д. Ж. В. на 21.12.2008 г. в размер на 9500 лв.; Й. П. К. на 27.12.2010 г. в размер на 3000 лева; П. И. П. на 01.08.2012 г. в размер на 8 500 лева.
[фирма] е регистриран за целите на ЗДДС, считано от 25.05.2007 г. и според приходните органи извършените продажби съставляват облагаеми доставки по ЗДДС. Н. основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 е начислен допълнително ДДС общо в размер на 28 917,73 лв. както следва: за м. 12. 2008 г. - 4531, 63 лв., за м. 12. 2009 г. - 12817 лв., за м. 12. 2010 г. - 7443, 09 лв., за м. 12. 2011 г. - 2244, 79 лв. и за м. 12. 2012 г. - 1881, 13 лева. Съдът е изслушал заключение по съдебно - графологическа експертиза, което е констатирало, че 113 бр. фактури са неподписани за "получател" или "получил" от Н. Г.. Експертът е изследвал фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]. Освен горните фактури е констатирано и, че фактури с номера 3890/29.05.2009 г., № 4483/26.09.2009 г., № 7143/30.06.2011 г., издадени от [фирма] и фактури с номера 8526/11.07.2008 г. и № 15140/23.06.2009 г., издадени от [фирма], не съдържат подпис за получателя на стоката. За фактури с номера 9442/22.08.2008 г., 14467/26.05.2009 г. и 17108/25.09.2009 г., издадени от [фирма] не е направено изследване, поради непредставяне на годно копие по административната преписка и по делото. След събиране на доказателства в съдебното производство е изслушано допълнително заключение, като в. л. Б. е констатирало, че подписите в 16 от допълнително събраните процесни фактури не са изпълнени от Н. Г., а за пет от представените фактури не може да се даде категоричен отговор на въпроса кой ги е подписал. Съгласно първоначалното заключение по ССчЕ е констатирано, че 9 броя от спорните фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] са надлежно осчетоводени и включени в регистрите по ЗДДС. В. фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] не съдържат подпис на получател. Вещото лице П. е отбелязало, че към неподписаните за процесните периоди фактури, липсват съпътстващи доказателства във връзка с осъществяване на доставките, включително липсват разплащателни документи. Липсват и доказателства за наличие на стоки у [фирма]. Търговецът е представил РА № Р - 16002415002803 - 091 - 001/25.09.2015 г., потвърден с решение № 15/12.01.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - П., издаден на съпругата Й. Г. Г.. Ревизионния акт е на адм. д. № 193/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Вещото лице е изготвило по делото по ССчЕ паричен поток съобразно поставените му задачи, считайки за дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ и лихви, както следва: за 2008 г. данък 276,29 лв. и лихви 165,07 лв.; За 2009 г. - данък 3582,90 лв. и лихви 1733,93 лв.; За 2010 г. - данък 851,40 лв. и лихви - 324,61 лв.; За 2011 г. - данък 1076,94 лв. и лихви 299,03 лв. и за 2012 г. - 1638,05 лв. и лихви - 286,87 лева. Съдът е кредитирал заключението, приемайки, че данъкът следва да бъде коригиран съобразно експертните констатации.
В с. з., проведено на 01.10.2015 г. са разпитани заемодателите Й. К., С. С. и Д. Д.. Въз основа на техните показания съдът се е мотивирал, че е доказано предаване на сумите по заемите.
По КЖ на Д "ОДОП"- гр. П. при ЦУ на НАП:
Съдът е отменил РА относно доначисления ДДС в размер на 28 917, 73 лв., ведно с лихвите в размер на 13626, 18 лева. Основателно е обаче оплакването на касатора, че по делото са налице подписани фактури, което обстоятелство не се оспорва от процесуалния представител на търговеца. Н. Г. и лица, работили в неговото търговско предприятие са положили подписи върху фактури, издадени от [фирма] (л. 331 - 367 от делото), [фирма] (л. 368 - 433), [фирма] (л. 531 - 645), [фирма] (л. 812 - 855). Вещото лице П. е отбелязало в заключението си от 29.02.2016 г., че е констатирало издаването на следните фактури, с положен върху тях подпис на получател или получил и начислен ДДС общо в размер на 2786, 76 лв., ведно със съответните лихви:
- Фактури, издадени от доставчика [фирма] с номера: № 6000003093/03.04.2008 г., №[номер]/14.07.2008 г., №[номер]/26.05.2009 година.
- Фактури, издадени от доставчика [фирма] с номера: № 23495/10.09.2009 г., № 28931/27.01.2010 г., № 31034/30.03.2010 г., № 32399/27.04.2010 г., № 35071/15.06.2010 г., № 35685/30.06.2010 г., № 37573/03.08.2010 г., № 39101/31.08.2010 г., № 40327/21.09.2010 г., № 40735/28.9.2010 г., № 42591/27.10.2010 г., № 49188/22.03.2011 г., № 50443/12.04.2011 г., № 65293/08.11.2011 г., № 68051/19.12.2011 г., № 84052//17.08.2012 година.
- Фактури, издадени от доставчика [фирма] с номера: № 0300000554/23.01.2008 г., № 0300000694/03.04.2008 г., № 0300001261/31.01.2009 г., № 0300001319/30.04.2009 г., № 0300001484/28.07.2009 г., № 0300001558/31.08.2009 г., № 0300001592/17.09.2009 г., № 0300001651/13.10.2009 г., № 0300002074/09.04.2010 г., № 0300003254/30.04.2011 г., № 0300005202/02.11.2012 година.
- Фактури, издадени от доставчика [фирма] с номера: 0010018368/07.09.2012 г., № 0010018719/14.09.2012 г., № 0010018857/18.09.2012 г., № 0010020986/02.11.2012 г., № 0010021312/09.11.2012 г., № 0010023210/28.12.2012 г. година. Заключението не е оспорено, налице е и признание на РЛ за дължимостта на данъка по тези фактури, съдържащи подпис на лица, представляващи търговеца. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, отменящо РА за доначисления ДДС общо в размер на 2786, 76 лв. по цитираните по - горе фактури, ведно със съответните лихви и жалбата срещу РА в тази му част да бъда отхвърлена.
КЖ на приходния орган в частта на съдебното решение, отменяща РА в частта за установени задължения по ЗДДФЛ и лихвите върху тях е неоснователна. Съдът е кредитирал допълнителното заключение на в. л. П., прието от първоинстанционния съд и е недопустимо оспорването му за пръв път в касационното производство.
По КЖ на [фирма]:
[фирма] обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА в частта, установяваща допълнителни задължения по КСО и ЗЗО за 2011 г. и за 2012 г. в следните размери: за 2011 г.: ДОО - над 1212, 68 лв. и лихви над 418, 69 лв.; ЗО - над 757, 92 лв. и лихви над 210, 45 лв., ДЗПО - над 473, 70 лв. и лихви над 163, 58 лв.; за 2012 г.: ДОО - над 2186, 84 лв. и лихви над 383, 20 лв.; ЗО - над 1366, 78 лв. и лихви над 239, 38 лв. и ДПЗО - над 854, 24 лв. и лихви - над 149, 68 лева. Касационната жалба е основателна, тъй като макар съдът да е приел намалени размери на паричен недостиг на средствата и да е отменил решението относно съответния пряк данък, АДмС - П. не е отменил РА относно задълженията по КСО и ЗЗО за 2011 г. и за 2012 година. В допълнителното заключение от 06.04.2016 г. вещото лице П. е констатирало, че във варианта за недостиг на средства в размер на 14514, 06 лв. за 2011 г. допълнително дължимите вноски са както следва: ДОО - 1212, 68 лв., и лихва 418, 69 лв.; ЗО - 757, 92 лв. и лихва 210, 45 лв.; ДЗПО - 473, 70 лв. и лихви 163, 58 лева. За 2012 г. допълнително дължимите вноски са: ДОО - 2186, 84 лв. и лихви 383, 30 лева; ЗО - 1366, 78 лв. и лихви 239, 38 лв.; ДЗПО - 854, 24 лв. и лихви - 149, 68 лева. Ревизионният акт трябва да бъде отменен над цитираните по - горе суми, както и в частта за разноските.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд