Определение № 6545 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5479/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Т., подадена чрез адвокат Г. Башлиева, против Определение № 1549/20.04.2026 г., постановено по административно дело № 459/2026 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на съдебни разноски по производството. В частната жалба са изложени възражения, че съдът неправилно е преценил фактите относно доходите му и тези на семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства относими като съвкупност при формирането на крайния извод. Иска се отмяна на определението и уважаване на искането за освобождаване от заплащане на дължимите такси и разноски в съдебното производство, тъй като няма достатъчно средства да ги заплати. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол с частна жалба. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С процесното определение, съдебният състав е извършил преценка на фактите, относими към приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК за да се произнесе по искането, с което е бил сезиран, а именно освобождаване от заплащане на такси и разноски от оспорващия, тъй като няма достатъчно средства да я заплати, след което е приел, че тази хипотеза не е налице в случая и е отказал да уважи искането. Настоящият съдебен състав счита, че съдебното определение е неправилно, тъй като не е съобразено с установените факти и с приложимия закон. По силата на препращащата норма на чл. 144 АПК в първоинстанционното съдебно производство е приложима разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, в която са посочени критериите, въз основа на които се преценява възможността физически лица да бъдат освобождавани от заплащане на разходи за участие в съдебните производства. За установяване на елементите от фактическия състав на произтичащото от чл. 83, ал. 2 ГПК субективно право за освобождаване от следващите се такси в производството на делото, се обсъждат всички нормативнопредвидени обстоятелства, формиращи имуществения статус на физическото лице и относими към възможността му да заплати разходите по инициираното от него съдебно производство. Обосноваването на всяка молба за освобождаване от такси и/или разноски предполага ангажирането на писмени доказателства, удовлетворяващи необходимите изисквания по чл. 83, ал. 2, т. 1 - 6 ГПК, каквито доказателства са представени в процесния случай. С декларация за семейно положение и материално състояние М. И. Т. изрично е декларирал, че не получава заплата, наем, рента или аренда, дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества, както и, че не е регистриран като едноличен търговец. Установява се също, че притежава идеални части от земеделски земи, от които не получава доход, както и два броя моторни превозни средства в режим на съпружеска имуществена общност. Декларирал е, че единственият източник на средства за издръжка на семейството е от негова пенсия в размер на 330 евро и заплата на съпругата му като личен асистент на едно от децата им в размер на 500 евро или общата стойност на формирания доход е в размер на 830 евро месечно. От страна на молителя е представен и документ, установяващ тежкото му здравословно състояние, а именно Експертно решение № 90742 от 26.04.2024 г., с определена 80 % трайна неработоспособност пожизнено. Налични са документи за това, че в семейството на М. И. Т. има четири малолетни деца, като едно от тях е освидетелствано с експертно решение на ТЕЛК от 04.11.2025 г. със 100 % степен на увреждане и определена чужда помощ за срок от три години. Въпреки установените факти, първоинстанционният съд не е съобразил обективно и в пълнота относимите обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1 – 7 ГПК, които в своята съвкупност сочат на необходимост молителят да бъде освободен от внасяне на съдебни такси и разноски. М. И. Т. е с трайно намалена работоспособност, заедно със съпругата му полагат грижи за четири малолетни деца, едно от който е с влошено здравословно състояние, месечният доход на семейството е в размер значително под необходимия за нормален живот, което обосновава извод, че е материално затруднено лице и няма достатъчно средства да заплати дължимите за съдебното производство такси и разноски, което ще доведе до ограничаване на процесуалните му права. Предвид изложените мотиви, оспореното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което М. И. Т. бъде освободен от внасянето на такси и разноски за първоинстанционното съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховния административен съд, състав на Второ отделение,