Определение № 4698 от 02.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3997/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., ЕГН [ЕГН], приподписана от определения му по реда на ЗПрП процесуален представител адвокат Елен Я., против определение №20990 от 27.10.2025г. по в. ч. гр. д. №9587/2023г. на Софийския градски съд, с което е била оставена без уважение частната му жалба против Определение № 13353/10.04.2023 г., постановено по гр. д. № 2614/2023 г. по описа на СРС, 32 състав, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и уважаване на направеното от жалбоподателя искане за предоставяне на правна помощ. В изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване на определението по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на четвърто г. о., след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Първоинстанционното производство по гр. д. № 2614/2023 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по предявен от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. №15230/2019г. по описа на СГС. За да остави без уважение частната жалба на ищеца против определението на първоинстанционния съд, с което му е било отказано предоставяне на правна помощ по делото, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице, и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Съдът е приел, че в случая исканата от ищеца правна помощ е за процесуално представителство по недопустим иск, поради което е осъществено изключението на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП и същевременно не са налице предпоставките на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз за предоставяне на правна помощ, относими към допустими съдебни производства. В допълнение към това съдът е посочил, че със сезирането от ищеца на гражданските и административните съдилища с хиляди дела се създават условия за затруднения на същите да изпълняват пълноценно възложените им по Конституция правораздавателни функции, а ищецът фактически се отклонява от установения режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ чрез извеждане от мястото, където следва да го търпи. След запознаване с електронната папка на делото в ЕИСС настоящият състав на съда констатира, че първоинстанционното производство по гр. д. № 2614/2023г. по описа на Софийски районен съд е приключило, като с Решение № 5637 от 10.04.2023г. съдът е отхвърлил предявения от ищеца Е. Д. М. срещу ответника Софийски градски съд иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ. По подадена от ищеца Е. Д. М. въззивна жалба срещу така постановеното решение към настоящия момент е образувано и висящо в.гр.д.№244/2026г. по описа на Окръжен съд- Перник. С определение №1212/ 25.09.2025 г. по в. гр.д. № 827/ 2025г. по описа на Окръжен съд- София (преди делото да бъде изпратено на основание чл. 23, ал. 3 ГПК на Окръжен съд- Перник) е допусната правна помощ на жалбоподателя Е. Д. М. за осъществяване на процесуално представителство пред въззивния съд до приключване на делото пред всички инстанции. Към настоящия момент в.гр.д.№244/2026г. по описа на Окръжен съд- Перник е отложено за 29.10.2026г., като съдът е направил искане до Съвета на адвокатска колегия- София за определяне на служебен адвокат на жалбоподателя. При тези данни настоящият състав на съда намира, че доколкото искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ е било удовлетворено от въззивния съд и производството по предявения от него иск е висящо пред въззивната инстанция, то за него липсва правен интерес да обжалва определението, с което е бил потвърден първоначалният отказ на първоинстанционния съд да му предостави правна помощ. Към настоящия момент първоинстанционното производство е приключило и постановеното по него решение е предмет на въззивно обжалване от ищеца, в производството по което въззивният съд ще се произнесе по материалноправния спор между страните и по правилността на първоинстанционното решение, като във въззивното производство на ищеца е била предоставена правна помощ. Предвид горното частната касационна жалба е недопустима поради липса на правен интерес от подаването й и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,