Определение № 10781 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8483/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. М. А. от гр. Хасково против определение № 6848 от 05.06.2024 г. по адм.д. № 3513/2024 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил без разглеждане подадена от А. частна жалба срещу определение № 761 от 16.02.2024 г. по адм.д. № 49/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково и е прекратил производството по делото. Според частната жалбоподателка определението е неправилно и тричленният съдебен състав е следвало да се произнесе по съществото на спора предвид продължително развилото се производство както пред административния орган, така и пред съда във връзка с произнасяне по нейно заявление за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и отпускане на месечна финансова подкрепа по реда на Закона за хората с увреждания. Иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът директорът на Дирекция за социално подпомагане - Хасково в писмен отговор оспорва частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. От данните по делото се установява, че А. М. А. е сезирала Върховния административен съд с частна жалба против определение № 761 от 16.02.2024 г. по адм. № 49/2024 г. на Администратимен съд - Хасково, с което съдът е отменил оспорен от А. отказ на директора на Дирекция за социално подпомагане - Хасково за разглеждане на отправено от нея искане, обективиран в писмо с изх. № 2606-94А-00-2584#3/ 11.01.2024 г., и е изпратил преписката на органа за разглеждане на искането по същество и произнасяне с мотивиран акт в посочен срок. Административният съд - Хасково е провел производството по чл. 197 и сл. АПК, което е приключило със съдебен акт в полза на жалбоподателката. Тричленният съдебен състав е приел, че А. няма правен интерес да обжалва определението на Административния съд - Хасково, тъй като със съдебния акт е постигната търсената от жалбоподателката защита, поради което е оставил частната жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Административният съд - Хасково се е произнесъл в полза на жалбоподателката А., като е отменил оспорения отказ на административния орган и му е върнал преписката за изрично произнасяне, тъй като поставеният за разрешаване въпрос е от изключителната компетентност на органа. Указал е и конкретен срок за това. Съдът се е произнесъл по целия предмет на правния спор и го е разрешил, удовлетворявайки в рамките на законовата си компетентност жалбата на А. А., поради което правилен е изводът на тричленния състав за недопустимост на частната жалба. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, за която съдът следи служебно. Следователно с отмяната на оспорения административен акт за частната жалбоподателка е отпаднал правният интерес от съдебното обжалване. В частната жалба пред петчленния съдебен състав А. преповтаря изложението си, поддържано пред тричленния съдебен състав. Правилно съдебният състав е приел, че предвид недопустимостта на частната жалба оплакванията на А. за процесуални нарушения както на административния орган, така и на съда не подлежат на разглеждане. Ирелевантни за настоящия спор са и възраженията за неизпълнение от административния орган на влезли в сила съдебни актове, за което неизпълнение следва да бъдат наложени глоби на директора на ДСП - Хасково, което съдът не бил сторил. Като е формирал извод за недопустимост на частната жалба на А. А. поради липса на правен интерес, тричленният съдебен състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,