Определение № 223 от 04.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2455/2018 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на В. В. Иванов от [населено място], за отмяна на влязло в сила като необжалваемо въззивно решение, постановено на 21.11.2016г. по в.гр.д. №10197/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.05.2016г. по гр.д.№68807/2014г. на Софийски районен съд в частта, с която частично е уважен предявения от [фирма] иск с правно основание чл.422 ГПК и след частична отмяна на първоинстанционното решение искът е уважен за още сумата 357,04лв. – главница и 107,91лв. лихва за забава. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата се основава на наличието на влязло в сила на 29.12.2018г. решение по гр.д.№13328/2017г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявения от В. В. Иванов срещу [фирма] отрицателен установителен иск и е прието за установено, че между страните не съществува облигационно правоотношение, в съдържанието на което да е включено задължение за доставка на топлинна енергия за същия имот и насрещно задължение за заплащането й. В срока по чл.306, ал.3 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. при данните по делото намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество. С молбата е атакувано решение, с което е решен спорът по същество, което решение подлежи на отмяна. Молбата е подадена от легитимирана страна и в нея е посочено мотивирано основание за отмяна. Представен е банков документ за внасяне на дължимата държавна такса за производството по отмяна. Молбата е подадена на 27.03.2018г. - в тримесечния срок от влизане в сила на решението на СРС по отрицателния установителен иск, на което молителят се позовава в молбата за отмяна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.