Определение № 27 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 43/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Ц. Н., [населено място], срещу разпореждане от 25.09.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2397/2018 г. на Софийски апелативен съд. С него е върната частната му жалба с вх. № 7638/22.08.2018 г. срещу разпореждане от 24.07.2018 г., с което е върната частна касационна жалба срещу определение № 1525 от 16.05.2018 г., и двете постановени по в. ч. гр. д. № 2397/2018 г. на Софийски апелативен съд. В поредица молби, съответно от 12.11.2018 г., 07.12.2018 г., 27.11.2018 г., 28.11.2018 г., 03.12.2018 г., 20.12.2018 г. и 21.12.2018 г. жалбоподателят излага доводи по съществото на правния спор с искане за „възлагане и възстановяване правото му на собственост върху апартамент № 41, вх. „В“, [жилищен адрес][жк]“, както и обжалва действията на съдебния изпълнител по проведения публичен търг. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания за внасяне на дължимата държавна такса и прилагане на съответния документ. Разпореждането е правилно и законосъобразно. С разпореждане от 30.08.2018 г. подадената от Н. частна жалба срещу разпореждане от 24.07.2018 г. е оставена без движение с указание в едноседмичен срок от съобщението жалбоподателят да внесе държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, съобщението с указанията е получено лично на 10.09.2018 г., като в дадения едноседмичен срок /изтекъл на 17.09.2018 г./ жалбоподателят не е внесъл държавната такса. С молба от 02.10.2018 г. е представил разписка, удостоверяваща плащането с дата на превода 02.10.2018 г. Жалбоподателят не е отстранил нередовността на частната си жалба в дадения срок, при ясни и точни указания, не е направил надлежно искане за продължаване на срока за внасяне на посочената държавна такса или искане за освобождаване от внасянето й, с представяне на съответните доказателства. Ето защо законосъобразно са приложени последиците на чл.262, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 261, т. 4 ГПК като е постановено връщане на частната жалба. Обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Оплакванията на жалбоподателя по съществото на спора не са предмет на разглеждане на настоящето производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.