Определение № 109 от 26.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1385/2015 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44 НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд – гр.Стара Загора и Софийски районен съд по повод жалба на [фирма] против наказателно постановление № 150/02. 09. 2014 год. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, съгласно което мястото на извършване на административното нарушение, извършено чрез бездействие, е мястото, на което е следвало да бъде предприето дължимото действие, което определя и Старозагорския районен съд като съд, на който е подсъдно делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Пред Софийски районен съд е било образувано н. а. х. д. № 17805/2014 год. С разпореждане от 12. 06. 2015 год. съдията-докладчик е приел, че делото не му е подсъдно предвид обстоятелството, че [фирма] е санкционирано за това, че не е предоставило на свой абонат детайлизирана сметка на хартиен носител ведно с данъчна фактура за ползваните услуги за периода 05. 07. 2013 год. – 04. 08. 2013 год., като адресът на управление на абоната е в [населено място]. Със същото разпореждане съдията-докладчик е прекратил производството по делото и го е изпратил на Районен съд – гр.Стара Загора. В Районен съд – гр.Стара Загора е образувано н. а. х. д. № 1547/2015 год., което е било насрочено за разглеждане на 18. 09. 2015 год. Междувременно, след постъпване на писмено становище от санкционираното юридическо лице – жалбоподател, съдията-докладчик е преосмислил становището си, че делото е му е подсъдно и с определение от 18. 09. 2015 год. е прекратил производството като е повдигнал спор за подсъдност, мотивирайки се с обстоятелството, че съгласно наказателното постановление достъп до посочената информация се предоставя на абонатите в [населено място]. Според настоящия състав на ВКС компетентен да разгледа делото е Старозагорският районен съд. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд. Безспорно, по аргумент от чл. 36, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, за да се определи подсъдността по наказателно административни дела, следва да се изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление, като се съобразят изложените там обстоятелства касателно мястото на извършване на нарушението. Внимателният прочит на наказателното постановление води до извод, че в него изрично е посочено, че детайлизираната сметка е следвало да бъде представена на адреса на управление на абоната, а именно: гр.Сттара Загора, [улица],. Това обстоятелство предопределя и компетентността на Районния съд – гр.Стара Загора да разгледа и да реши делото. Ирелевантно за подсъдността в настоящия казус е къде се намират седалището и адресът на управление на санкционираното търговско дружество. С оглед изложеното и на основание 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение