Определение № 201 от 26.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 539/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на СНЦ“Българска федерация по спортни танци“ срещу разпореждане от 22.10.2020 по в. т. дело №480/19 г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е върната касационната жалба вх. №2656/17.02.2020 г. на същия жалбоподател срещу решение №2894/27.12.2019г., постановено по същото дело, на същия съдебен състав, с което САС се е произнесъл по молба за поправка на ЯФГ в диспозитива на решението по въззивната жалба. Навежда се оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, доколкото съдът е върнал касационната жалба, без да са налице основания за това, тъй като по КЖ срещу решение за поправка на ЯФГ не се дължи държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.2 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба, съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията за представяне на документ за внесена държавна такса, в едноседмичен срок от връчване съобщение с указания на съда за това. В настоящата ЧЖ срещу последното, жалбоподателят посочва, че не са били изобщо налице нередовност на КЖ, чието администриране въззивният състав е отказал като е дал указания за съответното им отстраняване. В КЖ страната, от чието име е подадена същата, е обжалвала решение №2894/27.12.2019 г., постановено по същото дело, на същия съдебен състав, с което САС се е произнесъл по молба за поправка на ЯФГ в диспозитива на решението, постановено по въззивната жалба и в случая държавна такса от тридесет лева не следва да се внася, при положение,че това решение няма самостоятелен характер, а и държавна такса е била внесена по КЖ срещу основното решение. В действителност върнатата КЖ е била подадена срещу решение №2894/27.12.2019 г., постановено по същото дело, на същия съдебен състав, с което САС се е произнесъл по молба за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, постановено по въззивната жалба и в случая държавна такса от тридесет лева не следва да се дължи. Производството по реда на чл.247 ГПК няма самостоятелен предмет, извън спора, по който съдът вече се е произнесъл с основното решение,чиято поправка се цели с него, а освен това може да се инициира и служебно от съда, постановил решението по същество на спора. Следва да се отчете и липсата на изрично предвидена държавна такса по това производство и в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Няма причина по отношение на жалби срещу акт, постановен в такова производство да се събира държавна такса, при липса на основание за това по молби за инициирането на самото производство за отстраняване на ЯФГ. Следователно: не имало основание да се дават указания на страната за отстраняване нередовност на подадената в законовия срок КЖ, съответно за нейното връщане. С оглед изложеното обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно и следва да се отмени като преписката по делото се върне на САС за администриране на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение