Определение № 5047 от 06.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5227/2023 г.

Настоящото дело е образувано по частна жалба вх. № 18526/10.08.2023 г., подадена от „ЗАД Алианц България“ АД, чрез адвокат М. К., срещу решение № 969 от 12.07.2023 г. по гр. д. № 871/2022 г. на Апелативен съд – София в частта, имаща характер на определение, постановено по частна жалба вх. № 325161/07.06.2021 г. на застрахователното дружество срещу определение № 269305 от 26.05.2021 г. по гр. д. № 10405/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отказано изменение на присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Със същата жалба се атакува въззивното решение и в частта, с която в полза на Р. И. Б. са присъдени, с оглед изхода на спора пред въззивния съд, още 2400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция, като се сочи прекомерност на възнаграждението. С решението си в обжалваните части, имащи характер на определение, въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното определение № 269305 от 26.05.2021 г. и е оставил без разглеждане молба вх. № 313725/29.04.2021 г. на „ЗАД Алианц България“ АД за изменение на решението относно разноските, които „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД е осъдено да заплати на Р. И. Б.. Мотивирал се е с това, че молбата на „ЗАД Алианц България“ АД, което дружество се явява трето лице помагач на страната на ответника „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, не е подлежала на разглеждане, като подадена в защита на чуждо право. Същевременно, с оглед изхода на спора пред него и присъждането на ищеца на обезщетение в по-голям размер, съдът е осъдил ответника да му заплати още 2400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СГС. Жалбоподателят оспорва становището на въззивната инстанция, че подадената пред Софийски градски съд от името на застрахователното дружество-трето лице помагач молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е в защита на чуждо право, поради което не подлежи на разглеждане. Излага, че има право и интерес да оспорва размера на разноските, за които ответникът-застраховано лице ще бъде задължен с постановеното срещу него решение, като това следва от самия чл. 248, ал. 1 ГПК, където не се прави разлика между главна и подпомагаща страна; същевременно от нормата на чл. 429, ал. 4, във вр. с чл. 430, ал. 2 КЗ се извежда правният интерес на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да иска изменение на размера на съдебните разноски, които са присъдени в полза на увреденото лице в съдебния процес срещу застрахования. След като застрахователят следва да заплати тези разноски в рамките на застрахователната сума по полицата, той има право и интерес да оспорва размера им по надлежния процесуален ред в рамките на самото съдебно производство, в което е бил привлечен от застрахования. Излага съображения за прекомерност на присъденото от първата и втората съдебни инстанции адвокатско възнаграждение, като счита, че с оглед крайния изход на Р. Б. се полага сума за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 1539.60 лв. с ДДС. Жалбоподателят моли ВКС да отмени въззивното решение в частта, с която е обезсилено определението на СГС от 26.05.2021 г. и е оставена без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК на третото лице помагач, както и в частта, с която на ищеца са присъдени още 2400 лв. за адвокатско възнаграждение, като ВКС осъди ответника да заплати на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред СГС в размер на 1539.60 лв. с ДДС. Р. Б. е депозирал отговор, с който оспорва жалбата. Настоящият съд намира, че частната жалба, с която е сезиран, в частта й срещу определението на Софийски апелативен съд, постановено по частна жалба на „ЗАД Алианц България“ АД вх. № 325161/07.06.2021 г., обуславя производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което дружеството-жалбоподател следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В останалата й част – досежно присъдените разноски за адвокат в размер на 2400 лв., частната жалба има характера на искане по чл. 248 ГПК, по което компетентен да се произнесе е Софийски апелативен съд. Действащият ГПК не предвижда възможност за директно обжалване на въззивния акт в частта на разноските, а изисква осъществяването на процедура по чл. 248 ГПК. Изложеното обуславя прекратяване на настоящото дело и връщането му на Софийски апелативен съд, който следва да се произнесе по искането по чл. 248 ГПК, както и да предприеме действия по отстраняване порока на частната жалба в частта й, насочена срещу решение № 969 от 12.07.2023 г. по гр. д. № 871/2022 г. на Апелативен съд – София в частта, имаща характер на определение, постановено по частна жалба вх. № 325161/07.06.2021 г. на „ЗАД Алианц България“ АД срещу определение № 269305 от 26.05.2021 г. по гр. д. № 10405/2018 г. на Софийски градски съд, изразяващ се в липса на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,