Решение № 1097 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. М., чрез адв. Савова като процесуален представител, срещу решение № 2286 от 07.07.2025 г., постановено по адм. дело № 403/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр.1 и 3 АПК. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени отказа на главния архитект на Община Плевен да издаде исканото удостоверение за търпимост на строеж. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът – главният архитект на Община Плевен не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. М. М. срещу мотивиран отказ № ТСУ-94С-9970-1/20.03.2025г. на главния архитект на Община Плевен за издаване на удостоверение за търпимост на строеж „Уширение на тераса към втори етаж на жилищна сграда“ с [идентификатор] по КК на гр. Плевен, находяща се в гр. Плевен, [улица]. За да постанови този резултат, съдът приема, че отказът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването му, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на приложен с административната преписка снимков материал от заснемане на имота към месец март 2012 г. чрез приложението "Гугъл мапс“, преценен в съвкупност с останалите данни по делото, достига до извод, че към този момент процесната тераса е все още в процес на изграждане и не е завършена, а декларираното от собственика време на строителство – април 1999 г., не се подкрепя от събраните доказателства. С оглед възприетия период на изпълнение на строежа - след 31.03.2001 г., излага съображения, че за същия не са приложими режимите за търпимост, като не е било необходимо от административния орган да се изследват останалите предпоставки за неговата допустимост. В допълнение приема, че тези предпоставки също не са изпълнени, тъй като изграждането на терасата на вътрешната регулационна граница на имота и частичното навлизане на покрива над нея в съседния имот не е допустимо според действащия ПУП, както и предвид размерите и местоположението на построеното не са спазени правилата и нормативите за изграждане на балкони пред вътрешните линии на застрояване и за отвеждането на водите от покривите на сградите съгласно Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7/2003 г.). Достига до извод, че дори да се приеме, че терасата е построена през април 1999 г., както е декларирано от нейния собственик, строежът не отговаря на нормите за строителство, действали към онзи момент, както и на действащите норми по ЗУТ, поради което не са изпълнени условията за търпимост. По тези съображения приема оспореният мотивиран отказ за законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че описаното в оспорения отказ „уширение на тераса“, за което е поискано издаването на удостоверение за търпимост, представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същият е описан като стоманена конструкция с размери 1.82/2.49 м., която не е конзолна, а е разположена върху стоманени колони 80/80мм, с едноскатно покривно покритие от бардолин с дървена покривна конструкция, покриваща едновременно терасата и съществуващ балкон. Съгласно така установените характеристики отговаря на определението за „тераса“ по § 5, т. 59 ДР ЗУТ – открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. Не се спори, че за процесното уширение на терасата няма издадени строителни книжа. Едно от условията за прилагане на режима за търпимост е строежът да е изпълнен в определени от закона периоди. Доказването на времето на извършване на строителството е от съществено значение при определяне на правната норма, относима за конкретния случай. В административното производство са събрани изображения на сградата и имота, заснети от приложението „Гугъл мапс“ през март 2012 г., от които ясно се вижда започнало строителство, като са изпълнени само покривът и метални греди, служещи за скеле. Правилно първоинстанционният съд възприема констатацията на административния орган, че към 2012 г. процесното уширение на тераса не е завършено, като не кредитира дадените в открито съдебно заседание свидетелски показания на съпругата на касатора за изпълнено строителство през 1999 г. Същите се оборват от наличния снимков материал. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че изводът на съда за изграждане на процесната тераса след 2012 г. не се подкрепя от наличните по делото данни. Според трайната съдебна практика картов и снимков материал от датирано заснемане, извършено от приложението "Гугъл мапс“, се ползва при установяване на времето на извършване на строежите. В случая такива изображения са представени още в административното производство и не са оспорени пред първоинстанционния съд. Едва пред настоящата инстанция касаторът възразява, че същите са манипулирани, като доказателства в подкрепа на това твърдение не се ангажират. Представените в касационното производство нотариални актове от 2008 г. и 2017 г., удостоверяващи прехвърлителни сделки по отношение на жилищния обект на втория етаж на сградата също не променят извода относно годината на строителство. Без значение за това заключение е и наведеният в касационната жалба довод, че първоинстанционният съд неправилно приема конструктивното становище и докладът за обследване на съществуващ строеж, изготвени от инж. Гапова като доказателство за това, че строежът е завършен дори след 2021 г. Крайният извод на съда се основава на доказаното по безспорен начин обстоятелство, че строителството на „уширението“ е извършено след 31.03.2001 г., която дата е най-късният момент на строителство, до който е допустимо и изследването и прилагането на режима за търпимост. В този смисъл следва да се има предвид, че ЗУТ предвижда няколко периода на изпълняване на строежите, обуславящи тяхната търпимост – строежи, извършени до 07.04.1987 г. (§ 16, ал. 1 ПР ЗУТ), извършвани в периода 08.04.1987 г. – 30.06.1998 г. (§ 16, ал. 2 ПР ЗУТ) или в периода 30.06.1998 г. – 01.01.2001 г. (§ 16, ал. 3 ПР ЗУТ). С разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не се отменят изискванията и времевите периоди по § 16 ПР ЗУТ. Предвиденият в него режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а се отнася само до тези, които не попадат в приложното поле на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ. С тази норма се създава нов четвърти период относно строежи, изградени от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Предвид възприетата от първоинстанционния съд година на изпълнение на строежа – след 2012 г., който извод се споделя и от настоящия състав, правилата за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ са неприложими в случая и не е необходима преценка на останалите условия, предвидени в посочените разпоредби. Дори да се приеме, че уширението на терасата е изградено през април 1999 г., както е посочено в нотариално заверена декларация на собственика от 04.07.2024 г., то относима би била нормата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, според която незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на ЗУТ, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. В конкретния случай няма данни и твърдения за деклариране на строежа пред компетентния орган в законовия срок, поради което той не може да бъде определен като търпим по приложимия § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Процесното „уширение“ не отговаря и на останалите изисквания за търпимост по тази разпоредба. Същото не е допустимо съгласно действащия подробен устройствен план, одобрен през 2003 г., тъй като достига до южната граница на имота без да е спазено изискуемото по чл. 31 ЗУТ отстояние до страничната регулационна линия, а стряхата на покрива над него дори навлиза в съседния УПИ III. То не е допустимо и съгласно действащия през 1999 г. план, към който момент сградата попада в парцел, отреден „За ЕСПУ – 900 ученика“, и не е предвидена за запазване. Правилно в оспорения отказ се сочи, че към този момент строителство в имота е възможно само по изключение за задоволяване на неотложни жилищни нужди при условията на чл. 148 и чл. 151 ППЗТСУ (отм.). Процесното „уширение“ обаче не отговаря на нито една от хипотезите на допустимо временно строителство по чл. 148 ППЗТСУ (отм.). Също така не се установява от главния архитект на общината да е одобрена кварталнозастроителна разработка за процесното уширяване на терасата съгласно изискванията на чл. 151 ППЗТСУ (отм.). Правилно съдът сочи, че строежът, за който се иска издаване на удостоверение за търпимост, не отговаря на правилата и нормативите по ЗУТ, а ако се приеме, че същият е реализиран през 1999 г. - то не отговаря и на тези, действали към този момент. Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд прилага неправилно чл. 88, ал. 4 от Наредба № 7. Противно на твърдението в касационната жалба, съдът не е длъжен да се съобрази с извода за неприложимост на цитираната разпоредба, изложен в мотивите на решението по адм. дело № 762/2024 г. по описа на Административен съд - Плевен, образувано по повод оспорването на предходен отказ за издаване на удостоверение за търпимост на процесната тераса. За разлика от диспозитива мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо и съдът е свободен да реши спора, излагайки собствени мотиви относно приложимите разпоредби с оглед изложените от органа фактически констатации в издадения в изпълнение на това решение отказ. Отделно от това решаващите изводи на съда за отмяна на предходния отказ и връщане на преписката на органа за ново произнасяне са липса на мотиви в него и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че в разглеждания случай не са спазени предвидените в чл. 88 от Наредба № 7/2003 г. правила и нормативи за допустимите издатини пред вътрешните линии на застрояване – странични и към дъното на урегулираните поземлени имоти. По отношение на балконите тези правила и нормативи се определят в чл. 88, ал. 2-3 от цитирания подзаконов нормативен акт в зависимост от това дали разстоянията до регулационните линии са равни или по-големи от изискуемите, съответно дали са намалени по реда на чл. 36 ЗУТ. Съгласно установените по делото факти разстоянието между югозападната фасада на сградата и южната регулационна линия на имота е по-малко от изискуемите 3 метра, а изграденото „уширение“ се издава на 2.55 м пред вътрешните линии на застрояване като застава на южната регулационна граница на имота. От тези данни следва изводът, че процесното уширение на тераса значително надвишава максимално допустимото издаване пред вътрешните линии на застрояване от 0.6 м. при допуснати намалени отстояния по чл. 36 ЗУТ (чл. 88, ал. 4 от Наредба № 7) и дори това от 0.9 м, предвидено при разстояния до регулационните линии, които са равни или по-големи от изискуемите (чл. 88, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 7), какъвто не е разглеждания случай. Правилно съдът сочи, че в случая не е спазено и изискването на чл. 83, ал. 1 от Наредба 7/2003 г., тъй като стрехата над „уширението“ попада над съседния имот, като водите от покрива се оттичат в него. Подобни изисквания, на които процесната тераса не отговаря, са предвидени в действалата към 1999 г. Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г., отм., бр. 51 от 5.06.2001 г., в сила от 5.06.2001 г.). Неоснователно е и възражението на касатора за нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 АПК. В процедурата по издаване на удостоверение за търпим строеж административният орган действа при обвързана компетентност. Единствената законосъобразна възможност за него е да издаде такова удостоверение, ако установи, че предвидените за това предпоставки са изпълнени или да откаже в хипотезата, когато строителството е реализирано след 31.03.2001 г., в каквато насока са приетите по делото доказателства. В случая административният орган упражнява правомощията си не при условията на оперативна самостоятелност, поради което при неприложимост на условията за търпимост с оглед времето на изпълнение на строежа, законосъобразно постановява отказ по направеното до него искане, както правилно приема съдът. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,