Определение № 5198 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4368/2026 г.

Производството е образувано пред ВКС като такова по чл.274, ал.3 ГПК по частна жалба вх. № 18639/31.08.2026г., подадена от Н. Ф. Ф., чрез адв. И. К., срещу определение № 2333/10.08.2026г. по ч.гр.д.№ 1365/2026г. по описа на ОС Бургас. В изпълнение правомощията си по чл. 118 ГПК касационната инстанция констатира, че частната жалба с вх. № 18639/31.08.2026г. не подлежи на разглеждане от ВКС. Съображенията: С обжалваното определение ОС Бургас е отменил отказа на РС Бургас да изпрати по подсъдност висящото пред него дело № 595/26г. за разглеждане от СРС и е изпратил същото на последния по подсъдност. Съгласно разясненията по т. 9в на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.3, т.1 ГПК подлежи само определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост / чл. 15, ал. 2 ГПК / или неподсъдност / чл. 121 ГПК /. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. С атакуваното определение въззивният съд е постановил за първи път преграждащо определение. То подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Компетентен да се произнесе по жалбата срещу това определение е следващия по степен съд, който в случая е съответният апелативен съд или АС Бургас. Нему делото следва да се изпрати за произнасяне по частната жалба. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС